4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 103
С., 29.01. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: К. Юстиниянова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията К. Юстиниянова
гр. д. № 964/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. К. С. против въззивно решение № 3283 от 09.05.2012 г. по гр. дело № 7592/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІІ-113-31 от 25.03.2011 г. по гр. дело № 9739/2010 г. на Софийски районен съд в частта относно определените мерки за лични отношения между бащата Г. К. С. и детето М.-Ж. Г. С. и в частта, с която е отхвърлен иска за издръжка за разликата над уважения размер 100 лв. до предявения размер 150 лв. месечно.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с решението в частта относно мерките за лични отношения в противоречие с цитирана съдебна практика на Върховен касационен съд са разрешение правните въпроси – следва ли съдът да следи служебно за интереса на детето; задължен ли е съдът сезиран с иск по чл. 127, ал. 2 СК служебно да събира доказателства, с оглед охрана интереса на детето; какво е правното значение на ограничаването от страна на единия родител на контактите на детето с другия родител при определяне мерките за упражняване на родителските права и следва ли съдът при разрешаване на спора за режима на лични отношения между родител – дете да изследва цялата съвкупност от обстоятелства, без да отдава преобладаващо значение на някои от тях – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Жалбоподателят се позовава и на хипотезата на т. 3-та на чл. 280, ал. 1 ГПК – правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответницата Н. С. С. не е представила писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 127, ал. 2 СК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправни и материалноправни въпроси с обжалваното решение не са разрешени в противоречие с съдебната практика на Върховния касационен съд установена с Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленума на ВС и представената от жалбоподателя съдебна практика – решение по гр. дело № 1398/2011 г. ВКС, четвърто г. о.
Решението в частта, с която мерките по упражняване на родителските права са предоставени на майката, при която е определено и местоживеенето на детето не е обжалвано и е влязло в сила.
С решението в обжалваната му част, съдът определил мерки за лични отношения между бащата Г. К. С. и детето М.-Ж. Г. С. [дата на раждане] с право на бащата да вижда и взема детето от дома на майката всяка първа и трета събота и неделя от месеца в 10.00 часа в събота до 19.00 часа в неделя с преспиване; един месец през лятото, който не съвпада с годишния платен отпуск на майката; всяка нечетна година бащата да взема детето от 23 декември в 17.00 часа до 26 декември 12.00 часа и да го връща в дома на майката; на четни години да го взема на 30 декември от 17.00 часа до 02 януари -12.00 часа, както и на нечетна година бащата да взема детето на В. празници от 10.00 часа сутринта на първия ден на празничните дни до 17.00 часа на последния почивен ден, като бащата ще има право да взима детето на рождените му дни по два часа, съобразно режима на детето.
Този режим бащата намира, че необосновано е ограничен и иска неговото разширява, като поддържа, че поставените правни въпроси имат отношение към мерките за лични отношения, които с обжалваното решение не са съобразени с практиката на ВКС.
При определяне на режима за лични отношения с обжалваното решение, съдът е отчел родителските и възпитателски качества на двамата родители, приемайки че и двамата родители разполагат с родителска годност за правилно отглеждане и възпитаване на детето, съобразил е възрастта и пола на детето – момиче, понастоящем на седем навършени години, излязло от ниската си възраст предпоставяща непосредствени майчини грижи, наличието на добри битови условия за престой на детето при бащата. Съдът е излязъл от обичания режим на лични отношения и е определил по разширени мерки за лични контакти, като е съобразил нуждата на детето от по -пълноценна връзка с бащата, предвид обстоятелството, че от раждането си детето винаги е живяло при майката, а родителите не са имали съпружеско съжителство. В тази връзка са отчетени влошените отношения между родителите, между бащата и бабата на детето по майчина линия, с които то живее, затруднените контакти на бащата с детето, наличието на данни за активното му манипулиране против бащата. Въпреки това, детето е запазило положително отношение към бащата, което с определения от съда разширен режим е преценено, че ще съхрани емоционалната и духовна връзка между двамата, а детето ще бъде предпазено от проява на синдрома на родителско отчуждение.
Решаващите изводи на съда при определяне на мерките за лични отношения са съобразени единствено с интересите на детето. Разширяването на личните контакти извън обема на така определения режим би довел до ограничаване възможностите на другия родител пълноценно да упражнява родителските права и би утежнил режима на детето в предучилищна възраст, в която му предстоят повече отговорности. Изводите не влизат в противоречие с приетото в раздел четвърти от Постановление № 1/74 г. на Пленума на ВС, според което при определяне на личните отношения между децата и родителите, съдът изхожда от обстоятелствата на конкретния случай, които имат значение за интересите на детето, като начинът и формата на поддържане на тези отношения могат да бъдат най-разнообразни. Ако този режим бъде изпълняван точно, той удовлетворява интереса на детето за съхраняване на създадената връзка с бащата и възможността за пълноценното му личностово развитие под грижи и от двамата родители.
По делото съдът е събрал всички релевантни за интереса на детето доказателства – разпитани са свидетели, изслушана е съдебно-психологична експертиза, приети са социални доклади на Агенция за социално подпомагане, с което спора е изяснен от фактическа страна в пълнота, а законът е приложен точно към установените по делото факти.
Въпросът за правното значение на ограничаване контактите на детето с родителя, на когото не са предоставени родителските права, от страна на другия родител, с обжалваното решение е разрешен съобразно утвърдената съдебна практика – това опорочава в известна степен родителската годност на този родител и в мотивите съдът е направил оценка на поведението на майката, като е дал и съответни препоръки към този родител.
Предвид изложеното не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, като хипотезата на т.3-та не е развита и е посочена формално.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3283 от 09.05.2012 г. по гр. дело № 7592/2011 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ