Определение №103 от 5.3.2009 по ч.пр. дело №21/21 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

        О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                   
                   № 103
 
         
     София, 05.03.2009 г.
 
 
  
            Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и девета година, в състав:
 
     Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
  Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
                                                                      ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
    
 
            като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№21 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. С. Т. от гр. П. срещу определение №2618/10.10.08г. по ч.гр.д. №2644/08г. на Пловдивския окръжен съд.
Ответниците в произвото Г. К. К. и Е. К. Т. оспорват жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира частната жалба за процесуално допустима. За да се произнесе по нея, съдът взе предвид следното:
С определение от 13.06.08г. по гр.д. №553/08г. Пловдивският районен съд е отменил дадения ход по същество на делото и е оставил исковата молба без движение. С определение от 26.06.08г. по същото дело съдът е върнал частната жалба на К. Т. срещу първото определение.
С определение №2618/10.10.08г. по ч.гр.д. №2644/08г. Пловдивският окръжен съд е оставил в сила определението за връщане на частната жалба на К. Т.
В настоящото производство К. Т. поддържа основанията по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Счита, че същественият процесуалноправен въпрос е за характера на определението, с което се отменя дадения ход по същество на делото и производството се оставя без движение – дали то е определение за изменение на иска, или за констатиране нередовност на исковата молба. Противоречивата практика, на която се позовава, са определението на районния съд, с което е върната частната му жалба и последващото разпореждане, с което спорът по нея е придвижен към въззивната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Определението, с което се отменя дадения ход по същество на делото и производството се оставя без движение до отстраняване на недостатъците на исковата молба е процесуално действие на съда, което не подлежи на самостоятелен контрол по пътя на обжалването с частна жалба. Правилността на това действие се проверява при обжалване на съдебното решение по спора.
Същественият процесуалноправен въпрос, който може да бъде поставен в настоящото частно производство, е дали определението на районния съд, с което е отменен даденият ход по същество на делото, подлежи на обжалване с частна жалба или не. Този въпрос не е поставен от частния жалбоподател, нито пък с него е свързано някое от основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. Формулираният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос не е точен, не е свързан с действителната проблематика на частното производство, а сочените съдебни актове на Пловдивския районен съд не могат да бъдат илюстрация на противоречива практика по съществения за частното производство въпрос. Ето защо не са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение №2618/10.10.08г. по ч.гр.д. №2644/08г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top