4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
София, 06.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 1762/2018 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена от Г. В. Л. Ш., чрез адв. В. В., частна касационна жалба против определение № 720 от 21. 12. 2017 г. по ч. гр. д. № 587/2017 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 2625 от 12. 10. 2017 г. по гр. д. № 1439/2017 г. на Варненския окръжен съд, с което е прекратено производството по предявения от Г. В. Л. Ш. против [фирма] и Й. С. Г. иск с правно основание чл. 440 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на определението. Твърди се незаконосъобразност на същото и се иска отмяната му и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.
Ответната страна по частната жалба [фирма] изразява становище за неоснователност на същата, законосъобразност на атакуваното определение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
Й. С. Г. не изразяват становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателите и прецени данните по делото, прие следното:
По наличие на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното определение:
За да потвърди обжалваното определение, с което е прекратено производството по предявения от Г. В. Л. Ш. против [фирма] и Й. С. Г. иск с правно основание чл. 440 ГПК, за приемане за установено по отношение на ответниците, че Й. Г., длъжник в изпълнителното производство, не е собственик на 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот, относно който е насочено принудителното изпълнение, е недопустим, съставът на апелативния съд е приел от фактическа страна, че ищецът Г. Ш. и ответницата Й. Г. са сключили граждански брак на 08. 05. 2006 г., прекратен с развод през 2016 г. На 01. 03. 2007 г., с н.а. № 89/2007 г., Й. Г. купила процесния имот със средства, получени на основание договор за кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот от 23. 02. 2007 г. На 01. 03. 2007 г., с н.а. № 90/2007 г., сключила с банката и договор за учредяване на ипотека върху купения имот, за обезпечаване вземането на кредитора по договора за кредит. Прието е, че в срока по чл. чл. 24, ал. 4 СК ищецът не е оспорил сключената с н.а. № 90/2007 г. разпоредителна сделка /договора за ипотека/ с придобития при условията на съпружеската имуществена общност имот в предвидения в цитираната разпоредба преклузивен срок и възможността за това е отпаднала /правото му е преклудирано/, поради което учредената от бившата съпруга ипотека върху цялото жилище го обвързва така, все едно е участвал при сключването на договора за учредяването й. Прието е, че след като целият имот е ипотекиран в полза на банката, то дори да се уважи предявеният от ищеца отрицателен установителен иск и да се приеме за установено, че 1/2 идеална част от правото на собственост не принадлежи на ответницата, това не би осуетило насрочването на изпълнението върху целия имот, включително и върху притежаваната от ищеца 1/2 идеална част от правото на собственост., тъй като целият имот е ипотекиран и обезпечава вземането на банката – взискател. Прието е, че изложеното сочи на липса на правен интерес от иска по чл. 440 ГПК и недопустимост на същия.
Не е налице соченото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на определението по въпроса допустим ли е искът по чл. 440, ал. 1 ГПК, ако същият е предявен от трето на изпълнителното производство лице, предприето е принудително изпълнение по отношение на процесния имот, засягащо правата на третото лице, и принудителното изпълнение не е приключило.
Така поставеният въпрос не е обусловил решаващите изводи на апелативния съд. Прекратителното определение е потвърдено не защото ищецът няма или има качеството на трето лице, не защото принудителното изпълнение не е насочено към процесния имот, не засяга правата на ищеца или е било приключило към предявяване на иска, а поради липса на правен интерес от разрешаване на спора. Липсата на правен интерес е обоснована с невъзможността при уважаване на иска правата на ищеца да бъдат защитени чрез прекратяване на изпълнението върху собствената му 1/2 ид.ч. от процесния имот, предвид учредената върху целия имот, в полза на взискателя, ипотека за обезпечаване вземането му, произтичащо от договор за банков кредит, за принудителното събиране на което е образувано изпълнителното производство.
Не е налице и противоречиво разрешаване на въпроса с ТР № 3/2017 г., т. 4, в което е обсъден различен проблем – допустим ли е искът по чл. 440 ГПК, ако третото лице е осъществявало владение върху имота в деня на запора, възбраната или предаването й и не е упражнило правото си на жалба по чл. 435, ал. 4 ГПК. А и в мотивите към тълкувателното решение е прието, че за предявяването на отрицателният установителен иск по чл. 440 ГПК е необходимо съществуването на правен интерес, в какъвто смисъл са и изводите на въззивната инстанция.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за допускане до касационно обжалване на решението по въпроса дали сключването на договора за ипотека върху имот съпружеска имуществена общност само от един от съпрузите, в нарушение на чл. 24, ал. 3 СК, обвързва и другия съпруг и дали разпореждането се счита извършено по отношение на целия общ имот.
Разглеждането на така поставения въпрос не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по тълкуването и прилагането на чл. 24, ал. 3 и 4 СК, съотв. чл. 22 ал. 2 и 3 СК /отм./ има създадена богата практика на ВКС, ненуждаеща се от осъвременяване или промяна, според която само в случай на успешно проведен иск по чл. 24, ал. 4 СК, с който разпоредителната сделка е прогласена за недействителна спрямо неучаствалия съпруг, може да отпадне правното действие на сделката. Ако неучаствалият в разпоредителната сделка съпруг не упражни потестативното си право да обяви договора за недействителен, правното действие на сделката се стабилизира и същата не може да бъде оспорвана на посоченото основание /неучастие на един от съпрузите/. Разпореждането с общо имущество се осъществява с правни сделки по прехвърляне, изменение, ограничаване или прекратяване на правата върху имуществото, както и по обременяване на имота с вещни тежести /мотивите към ТР № 3/29. 06. 2017 г., ОСГК на ВКС/.
С оглед на горното, не следва да се допуска касационно обжалване на определението на апелативния съд.
При този изход на делото жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на [фирма], на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ, сумата 50 лв. юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на възражение срещу частната жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 720 от 21. 12. 2017 г. по ч. гр. д. № 587/2017 г. на Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА Г. В. Л. Ш., на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, да заплати на [фирма] сумата 50 лв. възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: