Определение №103 от 7.3.2016 по ч.пр. дело №4564/4564 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 103

София, 07.03.2016. г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА

при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
ч.гр.дело № 4564/2015 год.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Д. Д. от [населено място] чрез процесуалния й представител адв.П. Т. от АК-В. срещу определение № 2227/22.6.2015 г, постановено по ч.т.д. № 2125/14 г на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, с което е оставена без уважение молба вх.№ 11078/7.4.2014 г, подадена от жалбоподателката за изменение на определение № 1036/19.3.2015 г, постановено по ч.т.д. № 2125/14 г на Варненски окръжен съд, в частта относно разноските.
В частната жалба се подържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно.Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да бъде изменено обжалваното определение като същото бъде допълнено чрез присъждане на сторените от нея разноски.Претендира разноски, сторени в това производство.
Ответникът по частните жалби [фирма] не взема становище по същите.
С обжалваното определение въззивният съд е приел следното :
Производството по частно тър.дело № 2125/14 г по описа на ВОС, ТО е образувано по две частни жалби на Д. и В. против разпореждане № 11080/14.3.2014 г, постановено по ч.гр.дело № 3236/14 г по описа на ВРС, 25 състав, с което е разпоредено издаване за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.Жалбоподателката Д. е направила искане за присъждане на разноски по делото в размер на 15 лв държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.С определение № 1036/19.3.15 г постановено по ч.т.дело № 2125/14 г по описа на ВОС, ТО е прекратено производството по делото, а искането за разноски е оставено без уважение.Приел е, че на молителката Д., която е инициирала образуваното частно производство не се следват разноски.Въведеното от нея твърдение, че има характера на ответник в заповедното производство и това й качество следва да бъде пренесено в частното производство не може да бъде аргумент в полза на подържаната от нея позиция, както и не би могло да обоснове приложението на чл.78 ал.4 от ГПК, тъй като процесуалната роля на страните в производството пред заповедния съд не винаги остава същата при поставяне чрез частна жалба за разрешаване на процесуален въпрос по делото пред по горната инстанция.
Обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което на жалбоподателката Д. бъдат присъдени сторените разноски.С оглед обстоятелствата по делото , съдът не е отчел, че производството по обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение е било предизвикано изцяло от страна на банката-кредитор по заповедта, която от своя страна е поискала нейното издаване и е принудила длъжника да се защитава срещу самото разпореждане за незабавно изпълнение по реда на чл.419 от ГПК под страх за изпуснат срока за това и от друга страна не е предявила в указания й от съда законов срок иска за установяване на вземането си , което е станало причина за обезсилване на самата заповед след предявяване на частната жалба.Следователно обезсилване на заповедта по чл.417 от ГПК като основание за отпадане на правния интерес от защитата срещу нея по реда на чл.419 от ГПК се стига единствено и само по вина на самия кредитор и негова следва да бъде отговорността за разноските, независимо от това, че производството по чл.419 от ГПК по частната жалба на длъжника се прекратява.Следователно молбата по чл.248 от ГПК следва да бъде уважена, като на Д. бъдат присъдени направените разноски в размер на 317 лв, както и разноски, сторени в настоящото частно производство в размер на 315 лв-държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА определение № 2227/22.6.2015 г, постановено по ч.т.д. № 2125/14 г на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, с което е оставена без уважение молба вх.№ 11078/7.4.2014 г, подадена от жалбоподателката за изменение на определение № 1036/19.3.2015 г, постановено по ч.т.д. № 2125/14 г на Варненски окръжен съд, в частта относно разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ИЗМЕНЯВА на основание чл.248 ал.1 от ГПК определението в частта относно разноските като
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на М. Д. Д. на основание чл.78 ал.2 от ГПК разноски в размер на 317 лв.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на М. Д. Д. на основание чл.78 ал.2 от ГПК разноски в размер на 315 лв, сторени в настоящото производство.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.

2.

Scroll to Top