О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
гр. София, 08.02.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 06 по описа за 2013 г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК във връзка с чл.286 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на пълномощника на М. П. Б. срещу определение от 26.09.2012 г. по в. ч гр. дело №222/12г. на ОС-Габрово, с което е върната частната касационна жалба вх. № 8866/18.09.2012 г. срещу определение от 30.07.2012 г. по същото дело, В ЧАСТТА, с която е потвърдено разпореждането, постановено по гр.дело №509/2012 на ГРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК..
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение, доколкото съдът е приел без основание, че срокът за подаване на частната касационна жалба е изтекъл към датата на депозирането й в съда-18.09.2012 г..
Ответникът по настоящата частна жалба изразява становище за нейната недопустимост и неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, с което е върната частната касационна жалба вх. № 8866/18.09.2012 г. срещу определение от 30.07.2012 г. по същото дело, В ЧАСТТА, с която е потвърдено разпореждането, постановено по гр.дело №509/2012 на ГРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК решаващият състав е приел, че едноседмичният срок за подаване на частната жалба е изтекъл към датата на депозирането й в съда-18.09.2012 г.. Съдът се е позовал на обстоятелството, че препис от обжалваното определение е връчен на М. П. Б. –лично на 27.08.2013 г.. Съгласно разпоредбата на чл.60 ал.4 от ГПК едноседмичният срок за обжалване изтича на 03.09.2012 г., за който нито се твърди, нито се установява да е неприсъствен ден. В настоящата частна жалба се твърди, че върнатата като просрочена частната касационна жалба вх. № 8866/18.09.2012 г. е изпратена в срок чрез куриерска фирма „С.”. Липсват, обаче каквито и да е доказателства в тази насока, а установяването на това обстоятелство е в доказателствена тежест на самия жалбоподател.
Ето защо правилен е изводът на въззивния съд, че върнатата частна касационна жалба се явява подадена след едноседмичния срок по чл.275 ал.1 ГПК и подлежи на връщане, съгласно чл.286 ал.1,т.1 ГПК. Отделно от това , за правна яснота, следва да се има в предвид, че според константната практика на ВКС определенията по чл.419 ГПК на въззивния съд не подлежат на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 26.09.2012 г. по в. ч гр. дело №222/12г. на ОС-Габрово, с което е върната частната касационна жалба вх. № 8866/18.09.2012 г. срещу определение от 30.07.2012 г. по същото дело, В ЧАСТТА, с която е потвърдено разпореждането, постановено по гр.дело №509/2012 на ГРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.