О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№103
гр. София, 09.03.2020 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2850 по описа на Върховния касационен съд за 2019 год. на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № ІV-7 от 12.02.2019 год. по в. гр. д. № 1727/2017 год. Бургаският окръжен съд като въззивна инстанция, е потвърдил решение № 1088 от 21.07.2017 год. по гр. д. № 3185/2015 год. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Б. Х. Д. иск срещу Т. П. Т. и Л. В. В. иск за делба на описаните недвижими имоти, на основание наследяване от общите им наследодатели П. Т. и М. Т., както и е уважен предявеният от третите главно встъпили лица Р. С. С. и Е. П. С. срещу тримата съделители отрицателен установителен иск за собственост на част от делбените имоти, а именно: 1/2 ид. ч. от имот с идентификатор *** и южния близнак от построената в него сграда с идентификатор ****.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от наследниците по закон на починалия в хода на въззивното производство Б. Д., конституирани с определение от 17.05.2018 год. на въззивния съд – преживялата му съпруга Г. Н. Д. и синът му Р. Б. Д.. Същите, чрез пълномощника им адв. Ф. Ч. от САК поддържат, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на направения извод за липса на доказателства, че застроеният имот, предмет на спора, е именно наследеният от страните от общите им наследодатели. Заключението на техническата експертиза и събраните писмени и гласни доказателства опровергават поддържаната от ответницата теза за произхода на спорните имоти от нейната прабаба София и баба й Л., поради което и делбата е допустима, с оглед и проведената реституция на част от спорните имоти. Искането е за отмяна на въззивното решение и вместо това се постанови друго, с което се допусне съдебна делба на описаните недвижими имоти.
В изложението към касационната жалба се релевират основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Касаторите поддържат становище, че въззивният съд не е обсъдил събраните доказателства, както и доводите им във въззивната жалба, а е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, в противоречие с разясненията в ТР № 1 от 4.01.2001 год. на ОСГК на ВКС, т. 17 относно дейността на въззивната инстанция като продължение на първата, при извършване на самостоятелна преценка на събрания фактически и доказателствен материал, въз основа на който прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Това процесуално нарушение обосновава според касаторите и очевидната неправилност на въззивното решение относно извода за проведена реституция в полза на София Т., а не в полза на всички наследници.
Ответницата по касация – Л. В. В., чрез пълномощника й адв. Ат. Т., в представения в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор по касационната жалба оспорва наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 2 ГПК. Моли да не се допуска касационно обжалване, респ. въззивното решение да се потвърди като правилно, по изложените в отговора съображения за липсата на доказателства за наследствено правоприемство относно процесните имоти.
Същото становище се поддържа и в постъпилия писмен отговор от Е. П. С. и Р. С. С., чрез пълномощника им адв. Р. Т., както и от Т. П. Т., чрез особения му представител адв. Кр. Т..
Върховният касационен съд в настоящия си състав, като прецени данните по делото и доводите на страните намира следното:
Производството е във фазата по допускане на делбата на процесните недвижими имоти в [населено място] по предявения от наследодателя на касаторите иск. Съдът приел същия за неоснователен, поради липсата на доказателства за релевираното от ищеца придобивно основание – наследяване от П. и М. Трендафилови. Ищецът не е представил доказателства последните да са били собственици към момента на смъртта им на претендираните имоти. Липсват данни по делото и за проведена реституция на притежаваните имоти в полза на наследодателите или техните наследници, а такава е извършена в полза на наследниците на С. Т., наследодателка на съделителката Л. В.. От събраните доказателства е установено, че собственици на 1/2 ид. ч. от застроения имот и от построения в него южен близнак са главно встъпилите лица Е. и Р. С., поради което и при липсата на доказателства от ответниците по предявения от тях отрицателен установителен иск относно оспореното им право, същият е уважен.
Въззивният съд е обсъдил оплакванията на настоящите касатори, като ги е намерил за неоснователни, и потвърдил първоинстанционното решение, с което искът за делба на процесните недвижими имоти е отхвърлен поради липса на съсобственост между страните по наследство от общите наследодатели П. и М. Трендафилови.
Върховният касационен съд, в настоящия си състав, при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира, че поддържаните такива не са налице. Съображенията за този извод са следните:
Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 год. по тълк. д. № 1/2009 год., ОСГТК, ВКС, за да бъде допуснато въззивното решение до касационно обжалване е необходимо в него съдът да се е произнесъл по конкретно формулиран правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда, и по отношение на който е налице някоя от допълнителните предпоставки, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. К. съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране.
В случая не е налице соченото от касаторите основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. На първо място липсва формулиране на конкретен правен въпрос в приложеното към жалбата изложение, но дори и, съобразно правомощията на касационния съд съгласно цитираното тълкувателно решение, да се изведе такъв въз основа на изложените съображения относно дейността на въззивната инстанция като продължение на първата, извършване на самостоятелна преценка на събрания фактически и доказателствен материал, въз основа на който да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, то този процесуалноправен въпрос няма обуславящо значение за изхода на спора по иска за делба. Същият е отхвърлен поради липса на ангажирани доказателства за съсобственост на основание наследяването от общите наследодатели, като необсъждането на заключението на техническата експертиза относно данните в разписния лист по отношение на застроения имот не сочат на основателност на твърдението на ищеца, че същият е бил собственост на наследодателите към момента на тяхната смърт /по отношение на П. Т. този момент не е и установен/. Напротив, същото обосновава обратен извод. Това съображение е относимо и към извода за реституция по ЗСПЗЗ в полза на наследниците на София Т. по отношение на другите делбени имоти, а не в полза на общите наследодатели, респ. техните наследници, за делбата на чието наследство е предявен иска на ищеца. Въззивният съд е изложил в решението си съображения в тази насока, въз основа на които е обосновал и направения от него извод за липса на съсобственост между страните по отношение на описаните имоти, на основание наследяването им от П. и М. Т.. Поради това и не се констатира твърдяното противоречие с разясненията в т. 19 от ТР № 1 от 4.01.2001 год. по т. д. № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС относно дейността на въззивния съд, а съображенията на касаторите представляват оплаквания за неправилност на изводите на съда, които не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. Същите не могат да обосноват и очевидна неправилност на въззивното решение като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като последното предполага наличието на квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Необходимо е още тази неправилност да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана при прочитане на решението, без да е необходимо анализ на доказателствата и излагане на съображения. Настоящият случай не е такъв, тъй като не се констатира приложение на закона в неговия обратен смисъл, или да е приложена отменена или несъществуваща правна норма, нито обжалваното решение е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.
Поради тези съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, с оглед на който изход касаторите следва за заплатят на особения представител адв. К. Т. възнаграждение за процесуално представителство на Т. Т. в настоящата инстанция в размер на 250 лв.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІV-7 от 12.02.2019 год., постановено по в. гр. д. № 1727/2017 год. по описа на Бургаския окръжен съд по подадената срещу него касационна жалба на Г. Н. Д. и Р. Б. Д., със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 2, ап. 3.
ОСЪЖДА Г. Н. Д., ЕГН [ЕГН] и Р. Б. Д., ЕГН [ЕГН], двамата със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 2, ап. 3 да заплатят на адв. К. Т., особен представител на Т. Т. за процесуалното му представителство в настоящето проиводство възнаграждение в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: