О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
гр.София, 11.11.2008г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 478/2008 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение №116 от 2.06.2008г., постановено по гр.дело № 185/2006г. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 83/3.02.2006г., по гр.дело №410/2007 г. на Пазарджишкия окръжен съд и вместо това е постановено решение, с което е обезсилено решение №481/22.07.2005г. по гр.дело № 410/2005г., с което е обявен за окончателен предварителен договор от 16.02.2005г. , сключен с “Е”А. , гр. С. като продавач и “Р” Е. , гр. С. като купувач, като неправилно при отменителните основания на чл. 281, т.3 ГПК. В изложението си по чл.280, ал.1 касаторът “Р” Е. сочи като основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение т.3 – ВКС. да се произнесе по въпроси, които са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, конкретно формулирани в четири точки.
Ответникът по жалбата “Е”А. не взема становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол.
За да уважи молбата на “Е”А. по чл.297, ал.2 ГПК Пловдивският апелативен съд е приел, че длъжникът“Р”Е. и купувач по предварителния договор от 16.02.2005г., не е изпълнил задължението си да заплати продажната цена на имота в размер на 77 000 лв., считано от влизане на решение №481/22.07.2005г., по гр.дело №410/2005г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което предварителния договор е обявен за окончателен. Съдът е приел, че решението е влязло в сила на 10.08.2006г., след влизане в сила на определение №330/19.07.2006г., постановено по гр.дело №185/2006г. на Пловдивския апелативен съд, с което е прекратено производството по жалба на “Р” Е. в частта, с която е обжалвано решението досежно дадения срок за заплащане на цената на продажбата. Прието е също, че доколкото има направено плащане със закъснение, то е извършено лошо, защото не е платено на кредитора.
Допустимостта на касационното обжалване е очертана в чл.280, ал.1 ГПК и предполага произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, спрямо който е налице едно от основанията по т.1, т.2 и т.3. Същественият материалноправен и процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за конкретното дело и той трябва да е обусловил решаващата воля на съда, постановил обжалвания съдебен акт. В случая същественият материалноправен въпрос се отнася до изпълнение на решението от 22.07.2005г. от купувача и ако има изпълнение дали то е точно, по смисъла на чл. 75 ЗЗД. Същественият процесуален въпрос е свързан с дата на влизане в сила на решението от 3.02.2006г. Това са двата съществени въпроса, по които се е произнесъл въззивният съд и които са обусловили решаващата му воля да уважи молбата за обезсилване на решението, с което предварителния договор от 16.02.2005г. е обявен за окончателен. Като се е произнесъл по съществените материалноправни и процесулноправни въпроси, съдът не се е произнесъл по въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За да е налице основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите изводи на съда и да е неясна или непълна или да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която го урежда. Приложеният от въззивния съд материален закон/чл.75, 1 ЗЗД/ не се нуждае от тълкуване – налице е точно изпълнение от длъжника, когато е изпълнил на кредитора или на овластено от него, от съда или закона лице, а ако е изпълнил лошо, то ще е действително само ако кредиторът го е потвърди или се е възползвал от него. Правилно въззивният съд е приел по съществения процесуален въпрос, че последиците на влязлото в сила съдебно решение са настъпили след влизане в сила на определението на въззивния съд, с което е прекратено производството по делото по въззивната жалба на “Р” А. , в частта, с което е определен от съда срока на заплащане на цената на продажбата, поради това, че не е обжалвано пред ВКС. Поставените в т.1 и т.2 в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси : може ли да се спре производството по обезсилване на решението по чл.362, ал.2 ГПК на основание чл.229, ал.1 ГПК и със спиране на производството по делото, спира ли да тече срока за плащане по чл.362, ал.1 ГПК, не са били предмет на обсъждане от въззивния съд и не са обусловили решаващите му правни изводи за уважаване на молбата по чл.297, ал.2 ГПК/отм/, поради което и не представляват основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Повдигнатите от касатора въпроси по приложението на чл.95 и чл.96, ал.1 ЗЗД за връзката между забавата на кредитора и отказа му да окаже съдействие на длъжника за изпълнение и задължението на длъжника по чл.362, ал.1 ГПК, аналогичен на чл. 297, ал.1 ГПК/ отм/, доколкото не са обсъждани от въззивния съд като доводи във въззивното производство имат отношение към правилността на съдебния акт / чл.281 ГПК/, но не са аргумент за допускане разглеждането на касационната жалба по същество, след като не са част от правните изводи на съда за основателност на молбата по чл.297, ал.2 ГПК/отм/.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №116/2.06.2008г., постановено по гр.дело № 185/2006г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: