Определение №103 от по търг. дело №758/758 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
№ 103
 
София, 17.02.2009 година
 
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 16 февруари  две хиляди и  девета година, в състав:
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:     Никола Хитров
           ЧЛЕНОВЕ:    Елеонора Чаначева
                                     Емил Марков
                                                       
при секретар
и с участието  на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 758 /2008 год.
 
 
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Н. живот Ч. против въззивно решение № 74/17.10.2008 г. по т.д. № 325/2008 г. на С. ОС, с което след отмяна на първоинстанционното решение, касаторът е осъден да заплати на С. А. от Ч. сумата 1 200 лв. представляваща дължимото адв.възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 17.08.2004 г., както и 73 лв. разноски.
В касационната жалба се твърди, че съдът се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос за погасителната давност, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото-чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Касаторът се аргументира единствено с нарушение на приложимата в случая разпоредба-чл.111,б.”а” ЗЗД, тъй като въззивната инстанция е приела, че следва да се приложи общата петгодишна давност.
Касаторът не прави разграничение между приложното поле на касационно обжалване и основанията за касационно обжалване. Посоченото от него нарушение на материалния закон би могло да се квалифицира, като основание за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не обосновава приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /задължителна или незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна /не е актуална/ и трябва да бъде изоставена и/или променена. В изложението не са посочени и мотивирани нито един от тези случаи. Отделен е въпросът, че в случая не се претендира възнаграждение за труд по КТ, а възнаграждение по договор за поръчка по ЗЗД.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 74/17.10.1008 г. по т.д. № 325/2008 г. на С. ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top