4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1030
София, 04.10. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Б. ТАШЕВА
М. ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията С. СОТИРОВ
гр.дело №551/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби от адв. Л. – процесуален представител на ЕТ “Атос-Боян Д.” и Т. Ф. Ж., и двамата от град Бяла С., област Враца,, против въззивно решение от 11.6.2009 г. по гр.д.№993/2008 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., Втори състав.
С обжалваното решение касационните жалбоподатели са осъдени да заплатят солидарно на Ц. И. К. сумата 3510 лева на основание чл.155, ал.2 ЗЗД, във връзка с чл.15 ТЗ.
В изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, идентични по съдържание, се твърди, че с обжалваното решение окръжният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно оборимата презумпция за предполагане на солидарната отговорност на съпрузите за задължение, поето от единия за задоволяване на нуждите на семейството – чл.25, ал.2 СК/отм./, както и по съществен процесуалноправен въпрос за разпределение на доказателствената тежест в процеса относно изгодни за страната обстоятелства – чл.154 ГПК/отм./. Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответниците по касация К. Т. К. и Ц. И. К. не заявяват становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира за установено следното:
Изложението не съдържа формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/.
Касационният жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3, т.1 на визираната правна норма. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд решава въпроса за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
В процесния случай въпросите са формулирани бланкетно. Всеки от тях може да съдържа в себе си поставянето на различни въпроси свързани с хипотезата на визираните материалноправна и процесуалноправна норми. Такива отделни, конкретни въпроси обаче не са поставени. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса или въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК
Поради това касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.6.2009 г. по гр.д.№993/2008 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., втори състав, по касационни жалби, вх.№6023/27.2009 г., и вх.№9608/01.12.2009 г. подадени от адв. Л. – процесуален представител на ЕТ “Атос-Боян Д.” и Т. Ф. Ж., и двамата от град Бяла С., област Враца,
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: