3
гр. д. № 546/2011 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1030
София, 04.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 18 октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 546/2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
ПК „Н.” [населено място] е подала касационна жалба срещу решение № І-19 от 15.02.2011 г. по гр. д. № 2144/2010 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решението по гр. д. № 257/2010 г. на Бургаски районен съд. С последното е отхвърлен предявения от касатора срещу [община] установителен иск за собственост на земеделска земя с площ от 200 кв. м. в землището на [населено място] „М.”. К. довод е за необоснованост на изводите, че касаторът не е придобил правото на собственост върху имота на основание давностно владение. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се прави позоваване на предпоставките по чл. 280, ал.1, т. т. 2 и 3 ГПК. Поддържа се, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос за преценка на доказателствата, който въпрос е решен в противоречие със задължителна практика. Представено е решение № 258 от 29.04.2004 г. по гр. д. № 52/2004 г. на ВКС, ІІ г. о.
Ответникът по касация намират жалбата за неоснователна, както и че не са налице релевираните предпоставки за допускане на касационна проверка.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и съобразно релевираните доводи съдът, в настоящия си тричленен състав, намира че не са налице въведените основания за допускане касационно обжалване.
Касаторът е поддържал, че е собственик на имота на основание земеделска реституция и правоприемство. Поддържал е придобиване и на оригинерното основание давностно владение, което е осъществявал от 1998 г. до предявяване на иска.
От фактическа страна е установено, че имотът е бил заявен за възстановяване от кредитна кооперация „Самопомощ”, [населено място] и с решение № 19 от 12.09.1997 г. на ОСЗ при [община] е възстановено правото на собственост върху имота с план за земеразделяне. Искането за възстановяване е направено от касатора чрез председателя му, който счита, че е правоприемник на КК „Самопомощ”, която е била собственик на земята. Твърди, че земята е била внесена в ТКЗС през 1947 г. от КК „Самопомощ”. През 1979 г. тази кооперация се е вляла в ПК „Н.” К.. Доказателства за което не са ангажирани. От представения протокол от 1979 г. се установява, че е взето решение за „присъединяване” на [населено място] към ПК Н., но не и за вливане на КК „Самопомощ”, [населено място] в ПК Н., [населено място].
Относно факта на осъществяване на давностното владение с гласни доказателства е установено, че касаторът е владял чрез другиго част от земята – 24 дка през 1997-1998 г., като е предоставил владението на ЗК К., която е платила рента на ПК Н.. Други 20 дка са обработвани от арендатор през 2009 г. Доказателства, че от 1997 г. касаторът е установил фактическа власт върху имота и го е владял до предявяване на иска не събрани по делото.
След преценка на доказателствата съдът е приел, че касаторът не е придобил вещни права върху имота на основание давностно владение тъй като не е осъществявал фактическа власт върху него в предвидения от закона срок. Не е обективирал намерението за своене на земята чрез владение и не е противопоста вил това си действие и намерение на собственика на земята.
Формулираният въпрос в изложението е от процесуален характер и се отнася до преценка на доказателствата. Конкретизира се, че съдът не е обсъдил факта на извършеното счетоводно записване на имота в сметка 201 земи като дълготраен актив от 1998 г. Не се твърди как преценката на този факт би се отразило на правните изводи на съда.
Счетоводното записване на недвижимия имот е доказателство за субективния елемент на владението, че правния субект владее имота за себе си. Този субективен елемент следва да се противопостави на собственика и последния да узнае за формираната воля. Наред със субективния елемент следва да се установи и елемента на упражняване на фактическа власт и нейната продължителност. Фактическия състав на давностното владение включва няколко елемента, които трябва да са налице кумулативно. В изложението липсва излагане на съображения за това, какви правни изводи могат да се направят въз основа на обсъждането на установения факт в съвкупност с другите приети за установени от съда и обсъдени доказателства.
Разрешеният процесуален въпрос за преценка на един установен по делото факт, за който не се сочи какво правно значение има, не обуславя общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка.
Не е налице и предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът за преценката на доказателствата не е решен в противоречие с практиката, формирана с представеното решение. В него е възприето, че нарушение на процесуалната норма, установяваща задължение за преценка на доказателствата, е налице, когато установеният факт с някое от тях е относим за спора и ще обоснове различен правен извод по него.
Позоваването на предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК е формално. С разясненията, дадени с ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, се прие, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика или промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика. Относимост към развитието на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма. Касаторът следва да обоснове искането си за произнасяне по формулирания въпрос. В изложението към касационната жалба липсва обосноваване на посочената предпоставка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на срещу решение № І-19 от 15.02.2011 г. по гр. д. № 2144/2010 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: