2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1030
С., 9.10. 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на шести октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 3323/2014год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. А. П. от [населено място] чрез адв. Л. Б. срещу решение от 04.12.2013 год. по гр.д. № 8809/2013 год., на СГС , ІV Б въззивен състав, с което е потвърдено решение от 11.09.2008 год. на Софийския районен съд, второ гр. отд. 69 състав по гр.д. № 16801/2007 год., с което са били отхвърлени предявените от касаторката срещу [фирма] искове по чл. 344,ал.1,т.1 и т.3 във вр. чл. 225,ал.1 КТ за отмяна като незаконно на дисциплинарното й уволнение и за заплащане на сумата от 4 146 лв. обезщетение за оставане без работа за периода от 06.05.2007 год. до 06.12.2007 год. и са присъдени разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което исковете да бъдат уважени . Претендират се и разноски.
Представя се Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] оспорва допустимостта на касационното обжалване и касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт , поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона , регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии /основания/ по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК / виж ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год. /
В представеното от касатора изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК са формулирани седем въпроса . Представени са и решения на ВКС, постановени при условията на чл. 290 ГПК и чл. 218а ГПК / отм./. К. обаче не е посочил и обосновал кой от допълнителните критерии /основания/ за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 3 ГПК са изпълнени по отношение на формулираните въпроси.Доколкото представените решения на ВКС имат задължителен и незадължителен характер може да се направи извод, че се визират съответно основанията по чл. 280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. С изключение на въпрос №3, №6 и №7 обаче , не е посочено във връзка с кой от поставените въпроси има позоваване на съответното решение.По въпрос №3 / „Допустимо ли е да се приеме за доказана твърдяната от работодателя липса , при наличие на единствено доказателство – Протокол, отразяващ несъответствие на фактическите наличности със счетоводна система на работодателя, касаторът се позовава на в Р № 542/07.02.2012 год. по гр.д. №1083/2010 год. на ВКС, ІV г.о., но въпросът не кореспондира с въпросите, по които има произнасяне в цитираното решение , поради което не може да има твърдяното противоречие в разрешението им. Що се отнася до въпрос №6 и №7 , които касаят правилното приложение на разпоредбата на чл. 189 КТ, противоречие с посочените решения №2112 /06.01.2006 год. на ВКС по гр.д. №1633/2003 год. и Р № 305/2010 год. на ВКС по гр.д. №620/2009 год., не може да има, доколкото последните касаят различна фактическа обстановка и фактически състав на дисциплинарното нарушение, което е санкционирано с дисциплинарно наказание.
С оглед на изложеното, не са налице законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.12.2013 год. по гр.д. № 8809/2013 год., на СГС , ІV Б въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: