O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1030
София, 14.11.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 496/2011 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 982/15.02.2011 година, заявена от Е. П. Я. от [населено място] и Т. П. К. от [населено място], [община] , приподписана от адв.К. И. от АК Д. , срещу Решение Nо 574 от 16.12.2010 година по гр.възз.д. Nо 799/2010 година на Добричкия окръжен съд, с което е отменено Решение Nо 94/12.07.2010 година по гр.д. Nо 128/2009 година на РС-Каварна и предявеният от тях ревандикационен иск за признаване на правото на собственост на основание наследство на недвижим имот- дворно място с построената еднофамилна жилищна сграда в [населено място], [община] и предаване владението на притежаваните от тях идеални части, и отмяна на НА Nо */2007 година , са отхвърлени.
За да отхвърли иска , окръжният съд приема , че ‘наследяването само по себе си не е достатъчен титул за собственост, тъй като трябва да се установи, че имуществото е принадлежал към патримониума на наследодателя” при условията на главно и пълно доказване , а ищците –дъщери на наследодателя не са сторили това, поради което като недоказан искът им за собственост не е уважен.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е нищожно, недопустимо и неправилно, постановено в нарушение на съществени съдопроизводствени правила и материалния закон, основания за отмяна на обжалваното решение по см. на чл. 281 т. 1, т.2 и т.3 ГПК.
По делото не е представено отделно изложение, но от съдържанието на касационната жалба може да се направи извод , че допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК с довод , че при изграждане на крайните изводи по спора, окръжният съд се е произнесъл по въпроси от процесуално и материално правно естество, касаещи придобиване на имуществени права в наследствения патримониум на основание чл. 79 ал.1 ЗС в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
По делото , в срока по чл. 287 ГПК е подаден отговор от ответниците по касация чрез адв. М. А. АК-В., с което се оспорва наличието на предпоставки за допустимост на касационното обжалване,както и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 5000 лв. предвид данъчната оценка на недвижимия имот от 6 13570 лв.
При преценка на наведените доводи с изложението и касационната жалба настоящият състав на ВКС намира , че НЕ са налице предпоставките на закона за допустимост на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 , т.2 и /или т.3 ГПК.
За да е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, страната касатор следва да обоснове искането си като посочи онази задължителна съдебна практика / ПП ВС, ТР ОСГК, ТР ОСКТК или решение по чл. 290 ГПК/ , която счита , че е в противоречие с становището на въззивния съд по изведения материално-правен или процесуално правен въпрос. Доколкото в касационната жалба / изложение/ няма посочена такава задължителна съдебна практика, ВКС не може по принцип / тъй като познава тази практика/ да направи извод , че има несъответствие, която обуславя допустимостта на касационнот0о обжалване.
За да е налице основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК- противоречиво разрешаване на конкретно поставения от касатора материално правен или процесуално правен въпрос, то в изложението следва изрично да се сочи съдебния акт , които илюстрира наличие на поддържаното противоречие в отделни съдебни решения, като полседните задължително следва да бъдат приложени.
Поддържаният конкретен довод за наличие на основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК е неоснователен поради лисата на противоречие с цитираните решения на съдилищата по приложението на чл. 79 ал.1 ЗС. Обуславящият извод на съда е този, че само придобити от наследодателя вещни и имуществени права , притежавани към момента на смъртта му , могат по силата на наследяването да преминат към наследниците му. Ако наследодателят не се е позовал на придобиване на право на собственост по силата на изтекла в негова полза придобивна давност преди смъртта си и това право не е признато било по иск за собственост или по силата на издаден констативен нотариален акт, то правото на собственост не може да се приеме че е елемент от активите на наследството. В този случай констатацията на съда дали конкретния , установен от чл. 79 ал.1 ЗС срок е изтекъл и дали са настъпили правните последиците на придобиване на правото на собственост по давност, които законодателят свързва с изтичането на срока, е въпрос, който не е от значение за допустимостта на касационното обжалване като обуславящ изхода на делото въпрос.
Не може да се сподели и довода за наличие на основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , обусловено от необходимост от произнасяне, доколкото цитираните решения на състави на съдилищата по приложение на чл. 79 ал.1 ЗС не сочат на противоречиво разрешаване на конкретен материално или процесуално правен въпрос на института на придобивната давност в посочения по горе смисъл на произнесените от въззивния съд обуславящи мотиви на решението/
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 , т.2 и/ или т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 982/15.02.2011 година, заявена от Е. П. Я. от [населено място] и Т. П. К. от [населено място], [община] , приподписана от адв.К. И. от АК Д. , срещу Решение Nо 574 от 16.12.2010 година по гр.възз.д. Nо 799/2010 година на Добричкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :