Определение №1030 от по гр. дело №982/982 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1030
София, 11.11.2009 година
 
            Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и девета година,в състав:
  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Емануела Балевска
                                     ЧЛЕНОВЕ:   Светлана Калинова
                                                                       Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 982 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от П. Ц. П. и Ц. Н. В. срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, постановено на 30.04.2009г. по гр.д. №856/2008г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса кога е налице правен интерес от предявяване на установителен иск,както и по въпроса кога е налице владение по смисъла на чл.68 ЗС,може ли да се упражнява добросъвестно владение въз основа на нищожен договор и може ли да бъде придобито по давност право на собственост върху земеделска земя,за която е висяща процедура по възстановяване на собствеността.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба А. Б. М.,М. С. С. и П. Д. П. изразяват становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 30.04.2009г. по гр.д. №856/2008г. Пернишкият окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция ,е отменил частично решението на първоинстанционния съд и вместо това е признал за установено по иска,предявен от А. Б. М.,М. С. С. и П. Д. П. против П. Ц. П. и Ц. Н. В.,че А. Б. М.,М. С. С. и П. Д. П. са собственици на незастроен неурегулиран поземлен имот /бивша земеделска земя/,находящ се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ,с площ от 2.9 дка в м.”Р” на с. К.,Община Ковачевци,за който съгласно одобрения със заповед № РД-02-14-156/1991г. околовръстен полигон е отреден неурегулиран поземлен имот с площ 2.900 дка,както и на 5.727 дка,ограничени от буквите АБВГ по скицата,изготвена от в.л. Цветков, приподписана от съда и неразделна част от решението,представляващи части от незастроен урегулиран поземлен имот с площ от 13.840дка в м.”Б” на с. К.,Община Ковачевци. В частта над 5.727 дка от имота в м.”Б”,с която искът е отхвърлен,решението на първоинстанционния съд е оставено в сила.
Прието е,че доколкото в исковата молба се твърди,че ищците владеят имота,а ответниците оспорват техните права и се опитват да нарушат владението,предявеният установителен иск е допустим и е налице правен интерес от предявяването му.
По отношение правата на предявилите иска лица е прието,че решението на ПК-с. Ковачевци от 24.03.1995г.,с което правото на собственост е възстановено по реда на ЗСПЗЗ на Община К., е непротивопоставимо на ответниците П и нехните праводатели Р. Б. ,Илия С. ,наследници на А. Й. и Й. А. ,които не са участвували в реституционното производство по подаденото от Община К. заявление за възстановяване на собствеността. Прието е,че не са били налице предпоставките за възстановяване на собствеността и към 14.03.1996г., когато Община К. продава имотите на “С”ООД общината не се легитимира като собственик на имотите. След извършването на продажбата обаче “С”ООД установява фактическа власт върху имотите без да знае,че решението,с което собствеността е възстановена е незаконосъобразно,както и без да знае,че не е била спазена предвидената в наредба,издадена от Общинския съвет форма за сключване на договора,а именно че е било необходимо имотът да бъде продаден чрез търг или конкурс. Прието е,че дружеството-купувач е било добросъвестно,владяло е имота като добросъвестен владелец,а след 11.10.2005г.,когато е прехвърлило имотите на А. Б. М.,М. С. С. и П. Д. П. последните са продължили владението, присъединявайки владението на своя праводател и са придобили собствеността по давност.
Неоснователна е поддържаната от касатора теза,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса кога е налице правен интерес от предявяване на установителен иск.
В подкрепа на поддържаната теза касаторите са посочили решение №293/28.03.1994г. по гр.д. №537/93г. на ІV ГО на ВС;решение №1019/10.V.1996г. по гр.д. №519/95г. на ІV ГО на ВС;решение №1812/01. ХІ.1995г. по гр.д. №2134/94г. на ІV ГО на ВС;решение №30/30.01.2009г. по гр.д. №5244/2008г. на І ГО на ВКС,в които е прието,че правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост е налице само в случай,че ответникът не владее или държи имота и че искът за установяване на дадено обстоятелство е недопустим,когато на разположение на ищеца стои осъдителен иск. В случая обаче е налице съвършено различна хипотеза,тъй като е налице твърдение и доказателства за упражнявана фактическа власт върху имота от предявилите иска лица към момента на предявяване на иска,в която хипотеза практиката приема, че е налице правен интерес от предявяване на установителен иск. Не е налице пълно покриване на хипотезите по настоящето дело и по приложените решения на ВКС,а не може да се приеме,че правото да бъде предявен установителен иск при наличие на възможност за предявяване на осъдителен в практиката на ВКС е изцяло отречено. Преценката за допустимост съгласно трайната практика на ВКС следва да се извърши винаги с оглед наличието на правен интерес от предявяването му и с тази практика въззивният съд се е съобразил изцяло.
Не може да бъде споделена и тезата на касатора,че е налице произнасяне в противоречие с практиката на ВКС по въпроса кога упражняваната фактическа власт върху имота следва да бъде приета за владение,а не за ползуване. Не може да се приеме,че по този въпрос е налице трайна практика на ВКС в сочения от касатора смисъл,тъй като фактическата власт върху един имот винаги се преценява и квалифицира като владение,държане или ползуване с оглед установените по делото факти,което не може да обуслови наличие на противоречиви разрешения на съдилищата по различни дела.
Не може да бъде споделена и тезата за наличие на противоречиво разрешаване на въпроса дали сключеният от общината договор за продажба без конкурс е нищожен. В обжалваното решение не е прието, както се поддържа в изложението,че договорът е валидно сключен. Напротив изложени са съображения,че установените в наредба на Общинския съвет изисквания не са били спазени. Изводите на съда за неспазването на това изискване касаят в случая добросъвестността на приобретателя с оглед установената от него фактическа власт върху имота.
Неоснователна е и тезата на касаторите,че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса може ли да се упражнява добросъвестно владение въз основа на нищожен договор. Според дадените в Постановление №6/1974г. на Пленума на ВС,т.10 указания по приложението на чл.70,ал.1 ЗС владението,основано на нищожна сделка е недобросъвестно,освен когато сделката е нищожна поради опорочена форма за валидност и приобретателят не е знаел за порока. С тези указания въззивният съд изцяло се е съобразил приемайки,че владението на “С” ООД и на последващите приобретатели е добросъвестно,тъй като същите не са знаели,че формата за валидност на сключения на 14.03.1996г. договор е била опорочена. Следва да се отбележи за пълнота на изложението,че съдът е приел,че в полза на приобретателите е изтекла 10-годишна давност,т.е. те биха придобили собствеността дори да бяха недобросъвестни владелци.
Не може да бъде споделена и тезата на касаторите за произнасяне в противоречие с практиката на ВКС по въпроса може ли да бъде придобито по давност право на собственост върху земеделски земи,за които е висяща процедура по възстановяване на собствеността. Даденото в представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №138/16.02.2009г. на ВКС,ІV ГО по гр.д. №6185/2007г. разрешение касае хипотеза на права на ползуватели по смисъла на §4 ПЗР ЗСПЗЗ,за които е прието,че нямат качеството владелци,както и че в разпоредбата на чл.10,ал.13 ЗСПЗЗ е установена забрана за придобиване по давност на земеделски земи. И двете хипотези са съвършено различни от настоящия случай,с оглед на което не може да се приеме,че е налице противоречиво разрешаване на поставения въпрос. Възможността за придобиване по давност на право на собственост върху имот,за който е провеждана процедура по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ винаги следва да се преценява конкретно с оглед установените по делото факти,касаещи момента на възстановяване и противопоставимите права.
Не е налице разрешаване на поставените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпроси в противоречие с практиката на ВКС,поради което следва да се приеме,че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 30.04.2009г. по гр.д. №856/2008г. по описа на Пернишкия окръжен съд по подадената от П. Ц. П. и Ц. Н. В. касационна жалба вх. №3267/08.06.2009г.
Определението е окончателно.
 
Председател:
Членове:
 
 

Scroll to Top