5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1031
София, 31.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юни през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 22 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. на о., м. и н., чрез юрисконсулт В. А., против въззивното решение № 6220 от 19 септември 2012 г., постановено по в.гр.д. № 12925 по описа на Софийския градски съд за 2011 г., с което е потвърдено решение без номер от 15 юли 2011 г., постановено по гр.д. № 22007 по описа на районния съд в гр. София за 2010 г. за отмяна на заповед на министъра на образованието, младежта и науката за прекратяване на трудовото правоотношение с Т. М. Н., за възстановяването на Н. на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на касатора да му заплати 3810,24 лева обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода 15 март – 15 септември 2010 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, защото е установено съкращаването на три щатни бройки и един от съкратените щатове е този на ищеца; във връзка с твърдение на ищеца за неизвършване на подбор по реда на чл. 329 КТ касаторът представил длъжностни характеристики, но по грешка и заблуда са представени характеристиките за длъжности в друг отдел на същата дирекция; в отдел „Държавна собственост” по новото длъжностно разписание няма главен специалист и младши експерт; в последващо съдебно заседание е представена длъжностна характеристика за длъжността „държавен експерт” в отдел „Държавна собственост”, но съдът приема, че касаторът следва да понесе последиците на чл. 190, ал. 2, вр. чл. 161 ГПК – че касаторът, носещ доказателствената тежест, не е установил реално съкращаване в щата, заеман от ищеца; решението е неправилно поради нарушение на Закона за администрацията, ЕКДА, Н. и ПМС № 11/03.02.2010 г. за приемане на Устройствен правилник на М.; съдът не е обсъдил и всички доказателства, представени от касатора. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи, че ВКС следва да отговори на въпросите: налице ли е реално съкращаване на щата, когато в една дирекция, която се преобразува въз основа прието и утвърдено ново длъжностно разписание във връзка с влизането в сила на нов Устройствен правилник на институцията, ако в един от трите й отдела след преобразуването остават само длъжности по служебно правоотношение и бъдат съкратени всички щатове на служителите, заемащи длъжности по трудово правоотношение и ако е налице реално съкращаване на щата, задължен ли е работодателят, който е и орган по назначаването, да извърши подбор съгласно чл. 329 КТ между служителите по трудово правоотношение, чиито щатове се съкращават и държавните служители, като се има предвид, че нито един от служителите по трудово правоотношение не отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл (нямат необходимата образователна степен по ЕКДА отм. и Н. отм.), вр. § 36 ПЗР ЗДСл и длъжностите им изобщо не са определени за заемане от държавни служители (сочи се противоречие с две решения на ВКС по чл. 290 ГПК); преценката на съда дали трудовите функции на съкратената щатна длъжност като съвкупност от права, задължения и изисквания са запазени и извършват ли се от служителите, заемащи несъкратени длъжности, само въз основа на длъжностните характеристики ли следва да се извърши или трябва да се вземат предвид и други критерии, например естеството на работата, свойствените задължения на длъжността, има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността и др. (сочат се две решения на ВКС по чл. 290 ГПК); задължен ли е работодателят да извърши подбор или извършването му е по негова преценка между служителите от даден отдел, заемали по една единствена щатна длъжност в два различни сектора, които се закриват, с оставащите служители по трудово правоотношение, които са по един в другите два отдела на дирекцията, като се има предвид, че всяка една от двете оставащи щатни длъжности е със съвсем различни трудови функции и задължения както помежду си, така и със съкратените щатни длъжности, видно от доказателствата, приложени по делото, а също и видно от самите названия на всеки един от трите отдела и дейността им (сочат се ТР № 3 по тълк.д. № 3/2011 г. и три решения на ВКС по чл. 290 ГПК); налице ли е реално съкращаване на щат, ако в даден отдел или структура след реорганизация останат само държавните служители и те поемат трудовите функции на съкратената щатна длъжност или длъжности по трудово правоотношение и ако е налице реално съкращаване на щата, следва ли да се извърши от работодателя, който е и орган по назначаването, задължителен подбор по чл. 329 КТ между оставащите държавни служители и служителите по трудово правоотношение, чиито щатове се съкращават (сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК).
Ответникът Т. М. Н. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. И. Д., в отговор на касационната жалба сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че крайният извод на съда за незаконосъобразност на уволнението е правилен, но по различни мотиви – извършена е вътрешна реорганизация на дирекцията, в резултат на която от 28 щатни бройки по старото щатно разписание, са останали 25, което не представлява закриване на част от предприятието; един от съкратените щатове е този на ищеца; ищецът твърди, че съкращаването в щата не е реално, тъй като трудовите му функции съгласно длъжностната му характеристика, са запазени и се извършват от лицата, заемащи съответните длъжности, и по доказателственото му искане в тази насока за представяне на длъжностните характеристики за длъжностите „главен експерт” и „старши експерт” в отдел „Държавна собственост”, работодателят е представил длъжностни характеристики за длъжностите „държавен експерт” в отдел „Държавна собственост” и „главен специалист” и „главен експерт” в отдел „Обществени поръчки и плащания” към дирекция „Държавна собственост и обществени поръчки”, поради което работодателят трябва да понесе неблагоприятните последици по чл. 190, ал. 2, вр. чл. 161 ГПК, като съдът приема, че не е доказано различие в трудовите функции по длъжностна характеристика за длъжността, заемана от ищеца по старото щатно разписание (като нормативно определена позиция, както и като система от определени изисквания и критерии, свързани с конкретен вид дейност на лицето, която я заема – чл. 2 Н.) и тези за длъжността „главен експерт” и „старши експерт” в отдел „Държавна собственост” в дирекция „Държавна собственост и обществени поръчки”, т. е. от работодателя, в съответствие с носената от него доказателствена тежест, не е установено реално съкращаване на щата, заеман от ищеца
К. съд приема, че не са налице основанията, посочени от касатора, за допускане на касационното обжалване, тъй като касаторът не е успял да посочи общото основание за допускане на касационното обжалване спрямо решаващите изводи на съда, поради което правилността или неправилността им не може да бъде предмет на касационния контрол в производството по чл. 290 и сл. ГПК, а обсъждането на представената съдебна практика не се налага.
Първият от поставените правни въпроси касае наличието на реално съкращаване в щата във връзка с реорганизация, при която в съответната структура са останали само длъжности за заемане по служебно правоотношение, а са съкратени тези за заемане по трудово правоотношение. Макар въпросът да е значим по принцип, не държи сметка за действителното разрешение на въззивния съд – съдът приема, че не е налице реално съкращаване в щата не поради обстоятелството, че е следвало да се извърши подбор между лица, заемащи длъжности по служебно правоотношение и по трудово правоотношение, а защото във връзка с твърдението на ищеца, че трудовите му функции като права, задължения и изисквания за заемане на длъжността съгласно длъжностната му характеристика, са запазени и се извършват от лицата, заемащи посочени длъжности в новото щатно разписание. При това положение разрешеният правен проблем е дали е налице съкращаване в щата в случай, че трудовата функция не е премахната изцяло или частично, и е поета изцяло или в останалата й част от останалите на работа лица. Въпросът за подбор между служители по трудово правоотношение, чиито щатове се съкращават, и държавните служители, не е разглеждан в случая, макар да са изискани длъжностни характеристики на лица по служебно правоотношение. Същият следва да е отговорът и по третия, както и по четвъртия правен въпрос във връзка със задължението на работодателя да извърши подбор между служителите, чиито щатове се закриват, и служителите по трудово правоотношение в други два отдела на дирекцията.
Вторият правен въпрос е свързан с начина, по който следва да се преценява какви са трудовите функции на съкратената щатна длъжност и дали те са запазени. В случая основополагащият проблем не е начинът на доказване на съответните обстоятелства, а дали изобщо наличието на съкращаване в щата би могло да се твърди ако трудовите функции са запазени и разпределени изцяло или отчасти. Приемайки, че няма реално съкращаване в щата при положителен отговор, съдът е тръгнал по-нататък да гради изводите си върху доказването на съществуването на съответните трудови функции.
Ответникът претендира присъждане на разноски за касационното производство, но доказателства за сторени такива пред касационния съд не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 6220 от 19 септември 2012 г., постановено по в.гр.д. № 12925 по описа на Софийския градски съд за 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: