5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1031
С., 05.11. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 3548 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. Г. К., гражданин на Р Гърция, живущ в [населено място], чрез пълномощника си адв. А. Я. от АК-К., против въззивно решение № 518 от 17.03.2015 г., постановено по в.гр.д. № 4688 по описа за 2014 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 12 с-в, с което като е потвърдено при условията на чл. 271, ал. 1 ГПК разпореждане № 4093 от 02.10.2014 г. по гр.д. № 235/2014 г. на Благоевградския окръжен съд, на основание чл. 623 ГПК и Регламент на Съвета /ЕО/ № 44 от 22.12.2001 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, е допуснато изпълнението на решение № 11/2007 г. от 08.02.2007 г. на първоинстанционен съд гр. В., Р Гърция /редовно производство/, с което К. Г. К. е осъден солидарно да заплати на Деспина С. З., гражданин на Р Гърция, живуща в Р Гърция, сумата от 9 212 /девет хиляди двеста и дванадесет/ евро, ведно със законната лихва, считано от деня, следващ подаването на исковата молба, до пълното й изплащане, както и 330 евро разноски.
К. поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради необоснованост, материална незаконосъобразност и нарушение на процесуалния закон – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът визира хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, обусловили изхода на делото, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посочените правни въпроси са – приложим ли е институтът на погасителната давност в производствата по допускане изпълнение на решения, за които е приложим Регламент/ЕО/ № 44/2001 г. на СЪВЕТА относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела от 22.12.2000 г., както и допускането на изпълнение на погасени по давност вземания по решения, за които е приложим Регламент/ЕО/ № 44/2001 г. на СЪВЕТА, противоречи ли явно на публичната политика на Р България по см. на чл. 34, т. 1 от Регламента.
Ответникът по касационната жалба Деспина С. З., гражданин на Р Гърция, чрез пълномощника си адв. М. Т. от АК-П., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяем иск по чл. 623 ГПК и е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи молбата по чл. 623, ал. 1 ГПК, като е потвърдил първоинстанционното разпореждане в производство по чл. 258 и сл. ГПК, въззивният съд е приел, че в случая са налице предпоставките на чл. 623, ал. 1 и ал. 2 ГПК, както и на чл. 38-41 и чл. 53-56 от Регламент /ЕО/ № 44/2001 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, за разглеждане на молбата за допускане изпълнението на съдебно решение № 11/2007 г. от 08.02.2007 г. на първоинстанционен съд гр. В., Р Гърция /редовно производство/, с което касаторът К. К. е осъден солидарно да заплати на Деспина С. – гражданин на Р Гърция, сумата от 9 212 евро, ведно със законната лихва, считано от деня, следващ подаването на исковата молба, до пълното й изплащане, както и 330 евро разноски, Регламентът се явява приложим съобразно чл. 66 от същия, тъй като съдебното решение, относно което се иска допускане на изпълнение, е постановено по производство, образувано след влизането му в сила. В случая молбата е разгледана от Благоевградския окръжен съд, който по арг. от чл. 623, ал. 2 ГПК и чл. 41 и чл. 53 от регламента, извършва проверка на условията за допускане на изпълнението само въз основа на копието от съдебното решение, удостоверението за влизането му в сила по образец – приложение V към регламента и техния превод на български език, като е недопустимо да се извършва проверка на правилността на чуждото решение и да се пререшава спорът по същество /чл. 41 от регламента/. В случая са били налице изискуемите документи – копие от съдебното решение, както и удостоверение по чл. 54 – чл. 58 от регламент 44/2001 г., установяващо, че решението е влязло в сила и подлежи на изпълнение в държавата – членка по произход. Съдът е приел за неоснователно възражението на ответника по молбата, че са налице пречки за признаване изпълнението на чуждестранното съдебно решение, посочени в чл. 34, т. 2 от Регламента, като постановено в негово отсъствие, тъй като от текста на самото решение се установява, че заверен препис от исковата молба, ведно с акт за насрочване на съдебно заседание и съобщение за явяване за участие в съдебно заседание, са му били връчени законно и в срок на 13.06.2006 г./така и удостоверението № 1373/2014 г./. Въпреки това същият не се е явил на именно повикване за участие в съдебното заседание, поради което и делото се е гледало в негово отсъствие. Приел е за неоснователно и направеното възражение за изтекла погасителна давност на установеното в полза на молителката в производството парично вземане, тъй като в Регламента не е предвиден срок, в който заинтересованата страна да може да поиска признаване на съдебно решение, както и че в производството по екзекватура решаващият съд няма правомощията да извършва проверка на правилността на постановеното чуждо решение, както и да пререшава спора по същество, в каквато насока на практика е искането на ответника по молбата чрез въвеждане на възражение за изтекла погасителна давност на вземането.
Във връзка със заявеното основание за допускане до касация настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че в случая не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. В случая поставените правни въпроси в изложението, които са взаимно свързани, са по съществото на спора, а проверката за законосъобразност на обжалваното решение, включително и преценката на поставените от касатора въпроси, свързани с обосноваността на обжалваното въззивно решение, не може да се извърши в рамките на тази селекция. Това е така, тъй като приложното поле на касационното обжалване в случая е обосновано с възражението че процесното вземане е погасено по давност и не би следвало да бъде допуснато изпълнението му, защото нито в чл. 623 ГПК, нито в Регламент/ЕО/ № 44/2001 г. на Съвета е предвидена такава възможност/за разлика от стария текст на чл. 306, ал. 2 ГПК/1952 г.,отм.,ДВ, бр.124/1997 г., съгласно който длъжникът може да противопостави липсата на условия за допускане на изпълнението и да направи възражение за погасяване на вземането след постановяване на решението/. Като аргумент за липсата на такава процесуална възможност в настоящото производство по екзекватура е и посочената от касатора възможност, предвидена в чл. 21 от Регламент/ЕО/ № 4/2009 г. на Съвета от 18.12.2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, в който изрично е предвиден отказ на изпълнение, ако правото да се получи изпълнение на решението е погасено по давност, каквато възможност както в действащия процесуален закон, така и в приложимия Регламент/ЕО/ № 44/2001 г. на Съвета не е предвидена изрично и е недопустимо да се извлича по пътя на тълкуването по аналогия с текст от друг регламент.
Освен това, за да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, посочените правни въпроси трябва да допринасят за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед промени в законодателството и обществените условия или за създаване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони /т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/. В случая разпоредбите на чл. 624 ГПК, както и тези на Регламент/ЕО/ № 44/2001 г. на Съвета в т.ч. и чл. 34, т. 2 от него, са ясни и точни и не предполагат противоречиво прилагане от съдилищата. В заключение, твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 518 от 17.03.2015 г., постановено по в.гр.д. № 4688 по описа за 2014 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 12 с-в, по касационна жалба вх. № 5311/22.04.2015 г. на К. Г. К., гражданин на Р Гърция, живущ в [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: