1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1031
С., 07.11.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 475/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 38 от 22.02.2010 г. по гр.д.№ 449/ 2009 г. на районен съд [населено място] пазар, потвърдено с решение от 6.01.2011 г. по гр.д.№ 248/ 2010 г. по описа на Шуменски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от С. М. Х., С. Г. Д. и М. Г. Д. против Н. Ш. И. и Т. С. И. за собствеността на недвижим имот, представляващ дворно място с къща, гараж и стопанска постройка в [населено място], Шуменска област.
Ищците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като оспорват изводите му, че ответниците са придобили имота им по давност. Считат, че жалбата следва да се допусне до разглеждане, тъй като решението противоречи на практиката на ВКС по посочените в жалбата процесуалноправни и материално правни въпроси, които са определящи за изхода на делото.
Ответниците не вземат становище по жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищците са притежавали наследствено дворно място с къща в [населено място], представляващо УПИ ХV-29 в кв.16 по плана на града. Разпитаните по делото свидетели са установили, че от 1991 г. в имота живеят ответниците, както и че страните, които са роднини помежду си, са били в преговори за продажбата му, както и че е изплатена и определена сума и затова ищците не са се противопоставяли на извършените от ответници подобрения в имота. През 2007 г. ответниците се снабдили и с нотариален акт за собственост на основание давностно владение.
При тези данни съдът направил извод, че имотът на ищците е бил придобил по давност от ответниците въз основа на непрекъснато и необезпокоявано владение, считано от 1993 г. до 2007 г., с изразена по несъмнен начин воля да станат собственици, която е била манифестирана и по отношение на предишните собственици на имота.
Във връзка с допускане на жалбата до разглеждане касаторите поставят три процесуалноправни въпроси, а именно следва ли съдът да връчи на жалбоподателя във въззивното производство препис от отговора на въззивната жалба, как следва да се преценяват показанията на заинтересованите свидетели и допустими ли са гласни доказателства за установяване на правна сделка, за действителността на която се изисква писмена форма.
По първия въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като той не е определящ за изхода на делото, а освен това съдът се е съобразил с разпоредбата на чл.263, ал.1 ГПК, която не поставят изискване отговорът по жалбата да се връчи на въззивния жалбоподател. Това е така, защото подаването на отговор не е задължително и страната може да направи възраженията си срещу жалбата и устно в съдебно заседание. Препис от отговора би следвало да се връчи по преценка на съда, когато например с него се открива производство по оспорване на документ, представен с въззивната жалба- аргумент от чл.193 ГПК, или в други конкретни хипотези, каквито в случая не са налице.
Вторият процесуалноправен въпрос също не представлява основание за допускане на касационно обжалване, тъй като разрешението по него е дадено в чл.172 ГПК, според който показанията на роднините на страните се преценяват с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид и тяхната възможна заинтересованост. Решението на въззивния съд е съобразено с практиката по приложението на този текст, тъй като съдът е обсъдил свидетелските показания съвместно с останалите доказателства по делото и изложил съображения за тяхната достоверност, съобразявайки се с роднинското им качество и възможната заинтересованост.
Третият въпрос не е свързан с предмета на делото, тъй като ответниците установяват правото си на собственост не чрез правна сделка, а на основание давностно владение.
Като материалноправни се поставят въпросите дали правото на собственост се загубва поради неговото неупражняване, налице ли е недвусмислено и категорично отблъскване на собственика и ясно манифестиране на волята за своене, което да е станало достояние на собствениците на имота и възможно ли е да се приеме за доказано наличието на правна сделка чрез извършване на обстоятелствена проверка. Твърди се, че решението по тези въпроси противоречи на практиката на ВКС и по въпроса с какви действия се обективира промяната в намерението на държателя да започне да свои имота и да го придобие по давност, като в потвърждение на тази практика се представят ТР № 178 от 30.06. 1986 г. на ОСГК на ВС, р.№ 216-02-І, 140-06-І, 239-96-І, 83-88-ОСГК, 966-07-ІІІ и 912-97-5 чл. с-в.
Съпоставени с данните по делото и представената съдебна практика повдигнатите въпроси също не обосновават допустимост на обжалването. ВС и ВКС имат трайно установена съдебна практика, изразена и в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, че неформалната продажба не води до прехвърляне на собственост, но може да се счита като начален момент на давностно владение, което след като се осъществява спокойно и непрекъснато в продължение на десет години, прави владелецът собственик. В този смисъл са напр.р.№ 465/: 2705.2010 г. по гр.д.№ 1199/ 2009 г. на ВКС, І г.о. и р.№ 633/ 25.10.2010 г. по гр.д.№ 1369/ 2009 г. на І г.о. Няма противоречие и по въпроса, че владелецът трябва да установи, че държи имота като свой, както и че установяването на субективната страна на владението може да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства и е въпрос на конкретна преценка с какви действия е изразено това намерение. В случая това са данните за водени преговори между страните за продажба на имота след трайното изселване на ищците в Турция, плащането на определена сума, изявленията на един от жалбоподателите, че имотът вече е на ответниците, настаняването им в него през 1991 г. и извършването на подобрения без противопоставянето на ищците. В тази връзка заключението на въззивния съд, че ищците са изгубили собствеността, не е обосновано с факта, че те не са владяли имота, а с обстоятелството, че той е бил придобит по давност от ответниците, което също е в съответствие с утвърдено разбиране в практиката и правната теория.
По изложените съображения следва да се приеме че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 6.01.2011 г., постановено по гр.д.№ 248/ 2010 г. по описа на Шуменски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: