О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1031
София, 4.08.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети август, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА СВЕТЛА Д. <Димитрова&@Д. &/p>
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 3* по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. М. Б. от гр. Д., чрез повереника си адв. С от АК Д. , против решение № 161 от 02.06.2008 г., постановено по в.гр.д. № 670 по описа за 2007 г. на Д. окръжен съд, с което е отменено решение № 68 от 18.04.2007 г. постановено по гр.д. № 14/2007 г. на Г. Т. районен съд, в частта, с която е обезсилен акт за вписване на н.а. № 1* т. ХІІІ, д. № 2370/2006 г. на СВ гр. Г. и е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените от Д. К. Д., К. И. М. , И. И. М. и М. И. М., всички от гр. Г., против П. М. Б. и В. К. Т. от гр. Д., субективно съединени искове, с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици по давностно владение и наследство на недвижим имот, находящ се в с. К., община Г., урегулирано в УПИ-ХХ-484, кв. 40 по рег. план на селото, представляващ дворно място с площ от 1600 кв.м., ведно с построените в него едноетажна жилищна сграда с площ от 56 кв.м., състояща се от три стаи, салон и кухня, стопанска постройка с площ от 24 кв.м. и дюкянско помещение с площ от 24 кв.м.
Касаторката поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и че същото е необосновано. Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касаторката сочи като основания за допускане на касационното обжалване хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като конкретизира, че материалноправния въпрос, който е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, е промяна на характера на упражняване на фактическа власт върху процесния имот от държане във владение. В подкрепа на твърдението си посочва решение № 508/2003 г. на І ГО на ВКС и решение № 239/1996 г. на ІІ ГО на ВКС, последното от които е и приложено към изложението. В изложението жалбоподателката е посочила като основание за допустимост на касационното обжалване и неточно приложение на закона, което е основание за касиране на въззивното решение, но не и за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което настоящата инстанция не следва да се произнася по него.
В отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, ищците М. И. М., К. И. М. и Д. К. Д., чрез процесуалния си представител адв. Д от АК- Б. , оспорват касационната жалба и изразяват становище за недопустимост на касационното обжалване.
Ответниците по касационната жалба В. К. Т. и И. И. М. , не изразяват становище по нея и по допускането на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3.
В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ практика на Върховния касационен съд, както и на постановленията на Върховния съд и трайно установената съдебна практика. В конкретния случай се сочи от касаторката, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, подкрепена с цитираните по-горе решения.
Изведеният от касаторката материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение, е наличието на промяна в упражняването на фактическата власт върху имота чрез преобразуване на държането във владение.
Настоящата инстанция счита, че в обжалваното решение въззивният съд не се е произнасял по такъв материалноправен въпрос. Видно от съобразителната част на това решение /стр. 13/, Добричкият окръжен съд е приел, че със сключването на предварителния договор от 09.03.1973 г. за продажба на недвижимия имот, първоначално наследодателят на ищците, а след неговата смърт и ищците – ответници по касационната жалба, са влезли във владението му и са упражнявали фактическата власт върху него като върху свой собствен имот в продължение на повече от 10 години. Изводът на въззивния съд е, че със сключването на предварителния договор от 03.09.1973 г. за продажба на недвижимия имот и влизане във владението му, се поставя началото на давностното владение по смисъла на чл. 79 ЗС и с изтичането на срока за придобивна давност, ищците се легитимират като собственици на процесния имот чрез този оригинерен способ. Съдът не е обсъждал изложеното в касационната жалба твърдение, че ищците са били държатели на имота и са го владели за друг, което държане впоследствие е прераснало във владение с намерение да се свои, но без да е изтекъл 10 годишния давностен срок. Представеното от касаторката съдебно решение на ВКС се отнася за казус, който не е сходен с настоящия случай. В това решение ВКС се е произнесъл по въпрос, кога следва да се приеме, че държането на един имот от сънаследник може да прерасне във владение по отношение на останалите наследници.
Направените доводи от касаторката обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК като същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество, едва след допускане на въззивното решение до касационен контрол. Както се посочи по-горе твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че касаторката не е доказала твърдението си, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, поради което не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 161 от 02.06.2008 г., постановено по гр.д. № 670 по описа за 2007 г. на Д. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: