4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1032
гр. София, 22.12.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 728 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], приподписана от процесуалния му представител адв. Т. В. Г., срещу определение № 407 от 29.07.2011г. по в. ч. т. дело № 462/2011г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено определение № 2097/25.05.2011г. по т. дело № 1092/2011г. на Варненски окръжен съд, с което е прекратено производството по иска с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ, предявен от Т. К. Д. в качеството му на съдружник в [фирма] срещу [фирма], [населено място].
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради незаконосъобразност, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В частната касационна жалба и приложеното към нея изложение релевира доводи за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 3 ГПК: 1/ по въпроса „приложима ли е разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ТЗ за спазване на преклузивен срок за предявяване на иска при единствена възможност за узнаване от неприсъствалия съдружник за приетите решения на Общото събрание на съдружниците едва след тяхното обявяване за вписани в Търговския регистър по реда на чл. 6 ЗТР” не е налице съдебна практика, поради което е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; 2/ въпросът „следва ли винаги при произнасяне относно допустимостта на иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ във връзка с началото на срока за предявяване на иска по чл. 74, ал. 2 ТЗ допустимостта на същия да се преценява в зависимост от това дали спорно или безспорно е редовното уведомяване на съдружника за провеждането на ОС съгласно чл. 139, ал. 1 ТЗ” е решен в противоречие със задължителната практика – решение № 1592/28.11.2003г. по гр. дело № 612/2003г. на ВКС, ТК, І т. о.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. И. К. З. оспорва частната касационна жалба и прави възражение за липса на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт. Подробни съображения излага в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на Варненски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото, въззивната инстанция е констатирала, че предмет на иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ са решенията, взети на Общо събрание на съдружниците на [фирма], проведено на 27.09.2010г., а исковата молба е подадена на 13.05.2011г., поради което е направила извод, че предвиденият в чл. 74, ал. 2 ТЗ преклузивен срок за предявяване на иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ, за чието спазване съдът следи служебно, е пропуснат, като е изтекъл и най-дългият срок от 3 месеца, считано деня на общото събрание – 27.09.2010г.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Предвид инвокираните от частния жалбоподател доводи и данните по делото, релевантните за спора правни въпроси се отнасят до процесуалната предпоставка за допустимост на иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ, началото на течене на преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ и неговото спазване в хипотезата на неприсъствал на Общото събрание съдружник, когато не е безспорно, че е бил редовно поканен, и е бил в невъзможност да узнае за него поради заявяване за вписване на обстоятелствата по решенията на ОС повече от три месеца след провеждане на ОС. Този въпрос е от значение за крайния правен резултат по делото, поради което попада в обхвата на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Неоснователно е позоваването на противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 1592/28.11.2003г. по гр. дело № 612/2003г. на ВКС, ТК, І т. о. Посоченият съдебен акт не е от категорията на актовете по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК, нито е относим към настоящия случай, тъй като касае различна от разглежданата хипотеза – искът за отмяна на решенията на проведеното на 20.10.2000г. общо събрание е предявен на 17.11.2000г., т. е. в рамките на максималния тримесечен срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Разпоредбата на чл. 74, ал. 2, последната хипотеза ТЗ е достатъчно точна и ясна и не предполага противоречиво тълкуване. Предвиденият в нея максимален преклузивен срок от три месеца, считано от деня на общото събрание, не може да се тълкува разширително поради недобросъвестно поведение на един от управителите на търговското дружество и неспазване на срока по чл. 6, ал. 2 ЗТР. Фактическият състав на чл. 74, ал. 2 ТЗ не включва причините за невъзможността за узнаване на общото събрание и неговите решения.
Поради липса на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението на Варненски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение определение № 407 от 29.07.2011г. по в. ч. т. дело № 462/2011г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.