3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1032
С. 5.11. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 4232/2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. С., подадена чрез пълномощника адвокат Д. Д. срещу въззивно решение № 265 от 28.05.2015 г. по гр. дело № 361/2015 г. на Плевенски окръжен съд, с което като е потвърдено решение от 16.03.2015 г. по гр.д. № 5558/2014 г. на Районен съд, [населено място], е осъдена М. Г. С. да заплати на основание чл.207, ал.1, т.2 КТ на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] сумата 7 152.72 лв., представляваща имуществени вреди от липси, причинени на дружеството от С. като материално отговорно лице, от неотчетени парични и материални ценности, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на откриване на липсите-25.04.2013 г. до окончателното изплащане.
В изложение по чл. 284 ал. 1, т. 3 ГПК, се сочи, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК. Поддържа се, че по въпроса трябва ли работодателят-ищец в производството по чл.207, ал.1,т.2 КТ да установи наличието на липса, или е достатъчно само да твърди, че е налице такава и може да се ангажира отговорността на отчетник за липса на стоки и парични средства ако съществува несъответствие между резултатите от извършената инвентаризация на складовите наличности поверени на МОЛ и счетоводните записвания според които липсващата стока към момента на повдигане на правния спор е налична в склада на дружеството. Представено е решение № 56 от 10.03.2010 г. по гр.д. № 540/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Ответната страна – [фирма], [населено място] не е подала писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд състав на ІІІ г.о., като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
С обжалваното решение Плевенският окръжен съд е уважил предявеният от [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ. Приел е, че при констатирана липса, служителят следва да опровергае презумпцията, че липсата е причинена от него или по негова вина. В случая е установено, че С. е имала качеството на материално – отговорно лице и е сред тези които носят пълна имуществена отговорност спрямо работодателя. Установен е размера на липсата, като ответницата не е опровергала презумпцията, че липсата не е причинена по нейна вина. В обобщение е приел, че следва да бъде ангажирана отговорността й на основание чл.207, ал.1, т.2 КТ.
По поставения от жалбоподателката правен въпрос: трябва ли работодателят-ищец в производството по чл.207, ал.1, т.2 КТ да установи наличието на липса, или е достатъчно само да твърди, че е налице такава и може ли да се ангажира отговорността на отчетник за липса на стоки и парични средства ако съществува несъответствие между резултатите от извършената инвентаризация на складовите наличности поверени на МОЛ и счетоводните записвания според които липсващата стока към момента на повдигане на правния спор е налична в склада на дружеството, не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В решение № 56 от 10.03.2010 г. по гр.д. № 540/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че отговорността по чл. 207, ал.1, т.2 КТ е за липса, която представлява типичен за отчетническите трудови функции състав на увреждане. Тя се състои в недостиг в касата /когато става въпрос за парични ценности/ или в склада, цеха и пр. /когато става въпрос за материални ценности/, който е с неустановен произход. При констатиране на такъв недостиг, възниква презумпцията, че липсата е причинена от ответника. В това производство в тежест на работодателя-ищец в производството, е да установи наличието на липса, а в тежест на работника- материално отговорно лице е да опровергае презумпцията, че същата е причинена от него или по негова вина. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от приетото в цитираното решение. Постоянна е съдебната практика, че липсата като факт представлява вреда с неустановен произход и този факт може да бъде установен с всякакви доказателствени средства. В случая изводът на съда, че е налице липса е основан на приетите по делото доказателства- констатациите на ревизията и заключението на съдебния експерт.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 265 от 28.05.2015 г. по гр. дело № 361/2015 г. на Плевенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :