ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1032
София, 4.08. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 3 август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 804/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на едноличен търговец „К” против въззивното решение на Плевенския окръжен съд № 121 от 09.03.2009 год. по гр. д. № 19/2009 год., с което е потвърдено решение № 201 от 21.11.2008 год. по гр. д. № 2883/2008 год. на Плевенския районен съд, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ е отменена като незаконна заповед № 6 от 20.05.2008 год. на Е. „К”, с която е прекратено трудовото правоотношение с Д. А. М. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3, поради намаляване обема на работа, същата е възстановена на заемана преди уволнението длъжност „застрахователен агент” и Е. „К” е осъден да и заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 2430,80 лв. за времето от 21. 05.2008 год. до 07.11.2008 год. със законна лихва считано от 17.07.2008 год. до окончателно изплащане на сумата.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с представена съдебна практика, относно предмета на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – „при намаляване обема на работа” и основните елементи от фактическия състав на основание, при установяването на които следва да се приеме, че основанието се е осъществило, както и по въпроса необходимо ли е спазването на определена процедурата при извършване на подбора по чл. 329 КТ от работодателя.
Ответницата Д. А. М. не е подала писмен отговор на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което са уважени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, първите два неоценяеми, третият оценяем, но обусловен от първите два намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението за допускане на касационно обжалване се поставят правни въпроси, за които се твърди, че са решени от въззивния съд в противоречие с представени две съдебни решение на Върховния касационен съд по гр. д. № 146/2003 год. и решение № 312 от 17.02.2000 год., както и решение по гр. д. № 592/2007 год. на Софийския апелативен съд, всички по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ и по чл. 329 КТ, чрез които се обосновава приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че поставените материалноправни въпроси не са решени от въззивния съд в противоречие с представената и трайно установена съдебна практика, относно фактическия състав на основанието за уволнение „при намаляване обема на работа”, приложено по отношение на ищцата, с оглед приетото от съда в решаващите му мотиви. Виждането на съда, че предмета на посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение включва доказване на пропорционално намаляване на персонала във всички звена или поделение на предприятието, поради намаляване обема на работата, което трябва да е реално и обективно, съответства на приетото с представената съдебна практика. За установяването на тези факти, съдът е изходил от посочените в заповедта за уволнението обстоятелства, прецени доколко те са засегнали трудовата функция на ищцата. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание, работодателят се е позовал на „намаляване обема на работа поради въвеждането на нови програмни продукти и централизиране на някои процеси” – въведения установени със заключение на изслушана експертиза, които са довели само до отпадане задължението на застрахователните инспектори да се обединява информацията от представителствата ежедневно за имуществените застраховки и ежемесечно за животозастраховане и да се изпраща в централата на А. България. Фактическото, реално и обективно намаляване обема на работата, което е засегнало трудовите задължения на ищцата не произтича от въвеждането на посочените нови програмни продукти, а от намаления брой на сключените застрахователни полици. Това обстоятелство не е въведено в заповедта за уволнението на ищцата и не е съобразено от съда, като вън от предмета очертан в заповедта. Част от правото на уволнение на работодателя „при намаляване обема на работата” е задължението му да извърши подбор между служителите по критериите посочени в чл. 329, ал. 1 КТ. Въпроса, следва ли подбора да бъде подчинен на определена процедура, няма отношение към настоящия случай, с оглед на приетото от съда, че подбора не е извършен при съпоставяне и сравнение показалите между служителите заемащи длъжността „застрахователен инспектор” съобразно критериите на чл. 329 КТ. Разпоредбата на чл. 329 КТ не предписва начин и форма на извършване на подбор. Наличието на писмено документиране има отношение към доказването, че подбор е направен.
Изложеното дава основание да се приеме, че поставените в изложението правни въпроси не са решение от въззивния съд в противоречие с трайната съдебна практика по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ и чл. 329 КТ, поради което не е налице приложното поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 121 от 09.03.2009 год. по гр. д. № 19/2009 год. на Плевенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ