О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1033
София, 06.10. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тридесети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева
АЛБЕНА Б.
като разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 542 по описа за 2010 г. взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от Р. Г. Т., приподписана от адв. Р. Ф. против решение № 706/18.12.2009 г., постановено от П. окръжен съд по гр.д. № 955/2009 г.
С него, са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 на Р. Т. Т. „М. Д.”, П..
Администриращият съд е извършил размяна на книжата.
Насрещната страна е отговорила в срока по чл. чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е срока по чл. 283 ГПК от легитимна страна срещу подлежащ на О. съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Касаторът в изложението не е посочил кой е материално правният и/или процесуалноправен въпрос, при чието конкретно разрешаване въззивният съд е постановил точно атакувания резултат.
Съдът многократно се е произнасял, че бланкетното цитиране на чл. 280, ал. 1 ГПК и на уредените в нормата хипотези не е достатъчно да формира извод за допускане на касационното О..
В случая касаторът е посочил, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по „съществен материалноправен въпрос – приложението на уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ”, което е правното заключение в съдебния акт, но не е ясно при достигането му какъв материалноправен или процесуалноправен въпрос съдът е разгледал, за да достигне до определени фактически или правни заключения, както и че това е в противоречие със съдебната практика. Позоваване на „трайна съдебна практика” без цитиране на конкретен съдебен акт по аналогичен правен проблем не може да обоснове и допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, още по-малко на цитираната от касатора хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /задължителната съдебна практика/.
Противоречието със закона е касационно оплакване по смисъла на чал. 281 ГПК, а и в случая е също бланкетно.
Основната част от изложението съставлява преповтаряне на касационната жалба. Проверката за правилност на въззивното решение съдът проверява след допускане на касационното О. при произнасяне по оплакванията в касационната жалба, което става с решението.
Проверката по чл. 288 ГПК е по основанията за допускане на самото касационно О..
Както е изяснено с ТР №1-2009-ОС ГТК ВКС за целта преди всичко в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК следва да бъде ясно и точно посочен от касатора правния въпрос /въпроси, при чието разрешаване въззивният съд е постановил обжалваното съдебно решение и, чието разрешаване се налага чрез допускане на касационното О. поради някои от условията по т. 1, т. 2 или т. 3 от ал. 1 на чл. 280 ГПК.
Касационният съд може само да ги уточнява или преформулира, но не и сам да ги определя според постановеното от въззивния съд или извлича от съдържанието на касационната жалбата или да предполага според приложени съдебни актове.
Касаторът, също така следва да се обоснове за наличие на допълнителните условия по чл. 280, ал. 1 т. 1 – 3 ГПК според поддържаното основание.
В, както стана ясно липсва както формулиран правен въпрос, така и обосновка по допълнителните условия.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
На насрещната страна следва дa се присъдят сторените в инстанцията съдебноделоводни разноски.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО О. решение № 706/18.12.2009 г., постановено от П. окръжен съд по гр.д. № 955/2009 г.
ОСЪЖДА Р. Г. Т. да заплати на Т. „М. Д.”, П. сумата от 150 лв. – заплатен адвокатски хонорар за защита и представителство в производството пред върховния касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: