3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1033
София, 08.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1949 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. И. Д. чрез пълномощник адв.С. К. срещу решение № 189 от 12.01.17г.по в.гр.дело № 11192/16г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение № 12079/1.08.16г.по гр.дело № 16906/16г.на Софийски районен съд,ГО,74 състав.С него са отхвърлени предявените от същата страна против ИА”А. а.”гр.София обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 –т.3 КТ.
В приложеното изложение се сочи като основание за допустимост на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса: Законно ли е уволнението при наличие на съществуващи в щатното разписание бройки,които се заемат и по трудово и по служебно правоотношение и как се установява,че заеманата от ищеца по трудов договор е трансформирана в такава по служебно правоотношение. Приложени са решения на районни съдилища.
Ответникът по касационната жалба не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 1011/9.09.15г.на изп. директор на ИА”А.а.”, с която е прекратено трудовото правоотношение на И. И. Д. от длъжността”главен специалист” в Областен отдел”А. а.”София към ГД”А. и.”,на основание чл.325 ал.1 т.12 КТ,е законосъобразна.Изложени са съображения,че с утвърденото длъжностно разписание,в сила от 9.09.15г.,заеманата от ищеца длъжност е трансформирана в длъжност”инспектор”,без да е налице съществена промяна във функциите на двете длъжности,като новосъздадената е определена за заемане по служебно правоотношение. Направен е извод,че са налице материалноправните предпоставки на приложеното основание за уволнение – длъжността на ищеца е била определена по надлежния ред за заемане по служебно правоотношение,което в хипотезата на чл.325 ал.1 т.12 КТ е единствена предпоставка за законно упражняване на правото на уволнение на работодателя.
По поставения в изложението въпрос съдебната практика е уеднаквена с редица решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК /р.№ 231/12.06.13г.по гр.дело № 1353/13г.на ІV г.о.;р.268/21.11.11г.по гр.дело № 1414/10г.на ІІІ г.о.;р. № 204 от 29.03.10г.по гр.дело № 229/09г.на ІV г.о.;р.№ 118/23.03.15г.по гр.дело № 281/14г.на ІV г.о.; р.116/20.03.15г.по гр.дело № 1473/14г.на ІV г.о.,р.№ 80 от 3.04.15г.по гр.дело № 4358/14г. и др./ Съгласно установената съдебна практика, за да е налице основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325 ал.1 т.12 КТ, е необходимо и достатъчно длъжността,която е заемал служителят по трудово правоотношение да е определена по съответния за това ред,установен в Закона за държавния служител,за длъжност,заемана в бъдеще по служебно правоотношение от държавен служител.При определяне на длъжността за заемане от държавен служител,работодателят може да премахне част от присъщите й трудови функции,както и едновременно с това да й придаде някои нови функции.Той също така е властен да прехвърли част от функциите на длъжността,предвидена за заемане от държавен служител,върху друга длъжност в неговото предприятие.Във всички тези случаи уволнителното основание по чл.325 ал.1 т.12 КТ ще бъде налице,когато длъжността,заемана досега по трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по служебно такова,запазва основните си,характеризиращи я трудови функции,без оглед дали същевременно получава нови и губи част от старите си функции.Без правно значение е дали уволненият служител отговаря на изискванията за заемане на длъжността по служебно правоотношение.
Следователно,като въззивният съд е приел,че в случая уволнителното основание по чл.325 ал.1 т.12 КТ е налице,тъй като длъжността,заемана от ищеца по трудово правоотношение, е определена от органа по назначаването за заемане от държавен служител,не се отклонил от задължителната съдебна практика.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 189 от 12.01.17г., постановено по в гр.дело № 11192/16г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.