О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1033
София 4.08. 2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи юли, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 702/2009 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Г. П. от гр. С., срещу въззивно решение № 298 от 27.02.2008 г. по гр. дело № 1643/2007 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 27.02.2007 г. по гр.д. № 1051/2005 г. на Софийски градски съд в частта, с която е уважен предявеният от М. Д. П. срещу Е. Г. П. иск за сумата 31 125 лв., представляваща обезщетение за ползване на магазин № 4, находящ се в гр. С., ул. ”. № 37, за периода 1.03.2003 г. до 30.07.2004 г., със законната лихва считано от 11.04.2005 г. до изплащане на сумата.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката сочи, че съдът се е произнесъл по съществен въпрос свързан с валидността на наемното правоотношение. Поддържа се, че този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, изразена в решение № 1* по гр.д. № 2185/2002 г. на ВКС, V г.о.и решение № 818 по гр.д. № 2001/58 г. на ВС, ІІІ г.о.
Ответницата по касационната жалба М. Д. П. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната от жалбоподателката- ответница по иска част, с която е осъдена да заплати на ищцата сумата 31 125 лв., по съображения, че ползва процесния магазин № 4, находящ се в гр. С., ул.”Г” № 37 без основание и дължи обезщетение за ползването през претендирания период 1.03.2003 г. до 30.07.2004 г. Изложил е съображения, че съществуващото между страните наемно правоотношение е било прекратено на 12.10.2000 г. и от този момент жалбоподателката ползва процесния имот без правно основание.
Поставеният от жалбоподателката въпрос е свързан с валидността или не на наемното правоотношение по сключения между страните договор за наем от 1.06.1992 г., по силата на който ищцата е отдала под наем на ответницата процесния магазин. В случая такова не е налице, тъй като по делото е установено, че наемния договор е прекратен след изтичане на едномесечния срок от подаване на исковата молба по гр.д. № 4140/2000 г. на Софийски районен съд, по което ответницата е осъдена да опразни и предаде отдадената под наем вещ- процесния магазин. Решението на СРС е оставено в сила с решение от 12.04.2002 г. по гр. д. № 3682/2001 г. на СГС, потвърдено с решение от 11.07.2003 г. на ВКС, V г.о.становено е също така, че през процесния период въпреки прекратяване на наемното правоотношение жалбоподателката е продължила да ползва магазина и отговорността на същата е по чл.59 ЗЗД. Тя дължи обезщетение за ползването му без правно основание за претендирания период- 1.03.2003 г. до 30.07.2004 г., независимо, че въззивния съд неправилно е квалифицирал спорното право, по същество той е разгледал иск по чл.59 ЗЗД. Поставеният правен въпрос не е свързан с решаващите изводи на съда, че след прекратяване на наемния договор жалбоподателката държи вещта без правно основание и дължи обезщетение за ползването й.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК на обжалваното въззивно решение.
Развитите доводи за допуснати нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила са основание за обжалване на решението по чл. 281, т. 3 ГПК и не са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 298 от 27.02.2008 г. по гр. дело № 1643/2007 г на Софийски апелативен съд, по касационната жалба на Е. Г. П. от гр. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: