1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1035
С., 16.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 211/2012 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. К. от САК, срещу определение от 26.09.2011 г. по гр. дело № 6 157/2010 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 248, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на решението по цитираното дело, постановено по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК на 03.06.2011 г. за поправка на очевидна фактическа грешка.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил решения и определение на ВКС.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С решение от 05.03.2010 г. по гр. д. № 39 212/2009 г. Софийски районен съд, ГО, 67 състав е осъдил [фирма] [населено място] (ответник) да заплати на [фирма] [населено място] (ищец), на основание чл. 55, ал.1 пр. 3 ЗЗД сумата от 17 661,47 лв., платена по развален договор за изработка и предварителен договор за продажба на имот от 07.04.2008 г., ведно със законната лихва, сумата от 500 лв. – мораторна лихва за забава по чл. 86 ЗЗД, както и разноски в размер на 926,50 лв. По въззивна жалба на ответника СГС с решение от 21.02.2011 г. по гр. д. № 6 157/2010 г. е отменил изцяло първоинстанционното осъдително решение, отхвърлил е предявените искове и погрешно е осъдил [фирма] да заплати на ищеца 1 739 лв. съдебни разноски, който на 03.05.2011 г. е подал молба за поправка на очевидна фактическа грешка и според съдържанието на мотивите ищецът [фирма] му дължи съдебни разноски за две съдебни инстанци. Ищецът възразява, че в случая не се касае за ОФГ, а за молба за изменение на решението, в частта за разноските по чл. 248 ГПК, която е просрочена. Освен това, оспорва и размера на направените от ответника разноски и счита, че дължимо е само адвокатското възнаграждение в първоинстанционното производство. С решение от 03.06.2011 г. СГС допуска поправка на ОФГ на решението и осъжда [фирма] да заплатят на [фирма] съдебни разноски за две инстанции в размер на 1 739,73 лв.
На 30.06.2011 г. е подадена молба [фирма], с която на основание чл. 248 ГПК се иска изменение на решението в частта за разноските, като се твърди, че присъдените с решението за ОФГ разноски (1 739,73 лв.)не отговарят по размер на направените от ответника ( [фирма]), които са в размер на: 800 лв. – адвокатско възнаграждение за първа инстанция; 363,23 лв. – държавна такса за въззивното производство. Изложени са и доводи, че не е представен списък на разноските по делото. С молба от 26.07.2011 г. [фирма] е изразил становище, че молбата по чл. 248 ГПК е недопустима, тъй като решението за поправката на ОФГ може да се атакува с касационна жалба по реда, по който се обжалва въззивното решение, а не с молба по чл. 248 ГПК пред същия съд.
С определение в закрито заседание на 26.09.2011 г. (предмет на настоящото производство) СГС изменя решението за поправка на ОФГ от 03.06.2011 г. като осъжда [фирма] да заплати на Си Ел 2003” О. само 363,23 лв. – разноски за въззивната инстанция, тъй като в представения пред СРС договор за правна помощ и съдействие липсва отбелязване, че договореното адвокатско възнаграждение (800 лв.) е платено.
В частната касационна жалба срещу това определение, жалбоподателят иска отмяната му като прави оплакване, че същото е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Основният му довод е, че решението за поправка на очевидна фактическа грешка подлежи на обжалване с касационна му жалба пред ВКС по реда, по който се обжалва самото решение, а не подлежи на изменение по чл. 248 ГПК, както е приел въззивния съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Жалбоподателят не е посочил конкретно въпросите, които той смята, че са от съществено значение за изхода на делото. От данните по делото е видно, че най-общо това е въпросът свързан с приложението на 248 ГПК.
Постоянна и непротиворечива е практиката на Върховен касационен съд, че всяко постановено решение може да бъде изменено в частта му за разноските при наличието на предвидените в закона основания – чл. 248 ГПК. Константна е и съдебната практика по въпроса, че след отстраняване на очевидна фактическа грешка, решението по чл. 247 ГПК става едно цяло с поправеното решение, тъй като поправката само отстранява несъответствието между волята на съда, изразена в мотивите и нейния външен израз в диспозитива на решението. В този смисъл са и приложените към частната касационна жалба две решения на Гражданска колегия на ВКС: № 507/16.12.2011 г. по гр. д. № 1 575/2010 г. на ІV г. о. и № 279/09.09.2011 г. по гр. д. № 1 384/2010 г. на ІV г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, на които обжалваното определение не противоречи. В тази връзка, видно от данните по делото, решението за поправка на ОФГ от 03.06.2011 г. не е било обжалвано по реда на ал. 4 на чл. 247 ГПК и е влязло в сила, като е станало едно цяло с постановеното на 21.02.2011 г. въззивно решение по гр. д. № 6 157/2010 г. При тези фактически данни, не съществува процесуална пречка въззивният съд, постановил това решение при постъпила молба по чл. 248 ГПК, да го допълни или измени в частта ми за разноските. Освен това, решението на СГС е постановено при действието на новия ГПК (в сила от 01.03.2008 г.), който не предвижда самостоятелно обжалване с касационна жалба на въззивното решение в частта му за разноските – липсва текст съответствуващ на чл. 70 ГПК от отменения ГПК от 1952 г. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от сега действуващия ГПК на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежи определението на въззивния съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 26.09.2011 г. по гр. дело № 6 157/2010 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: