2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 483/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1035
гр. София, 19.11.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 483 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. К. Я. и Л. П. Я. срещу решение от 19.02.2009 г. по гр. д. № 2050/08 г. на Софийски градски съд. Касаторите считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът по касация Х. Николов Х. не взема становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение от 06.08.2004 г. по гр. д. № 7294/95 г. на Софийски районен съд, с което исковете на П. Я. и Л. Я., ответникът Х. Х. да за бъде осъден да спре строителството и да премахне построената от него двуетажна сграда в поземлен имот № 45 от кв. 204 по плана на гр. София, м. “П. – Редута”, долепена на калкан до едноетажна сграда в поземлен имот № 44, са отхвърлени. За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд приел че в имота на ответника има изградена нова жилищна сграда, опираща се на калкан до едноетажната сграда построена в съседния поземлен имот. На ищците през 1954 г. било учредено право на строеж от П. С.. През 1962 г. те придобили право на собственост върху терена, без сградата в същото място. Според съда, декларацията на С. от 1954 г. е нищожна поради липса на форма и не поражда правни последици. Въз основа на нея ищците не се легитимират като собственици на сградата построена на регулационната линия, затова не следва да се изследва правомерността на действията на ответника върху нея.
Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Специфичен за делото материалноправен или процесуалноправен въпрос е този, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество, досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС няма задължение, а и не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. Н. на правния въпрос е основание за недопускане на касационното обжалване. ВКС счита, че няма основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В изложението към касационната жалба касаторът не е формулирал специфичен за спора правен въпрос. В изложението е възпроизведен текстът на чл. 280 ал. 1 ГПК, което не обосновава основание за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор. Дали съдът е изпълнил задължението си по чл. 188 ал. 1 ГПК /отм./ е основание за касационно обжалване по чл. 281 ал. 1 т. 3 ГПК, а не основание за допустимост на касационното обжалване. Освен това, цитираната в изложението практика, на което решението според касатора противоречи, не е съдебна. Конституционният съд не е орган на съдебна власт по смисъла на чл. 119 от Конституцията на Република България, затова решение № 4 от 16.06.2009 г. по к. д. № 4/09 г. не е основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280 ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.02.2009 г. по гр. д. № 2050/08 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: