2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 469/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1036
гр. София, 19.11.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 469 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Д. Д., Е. Г. Д. и К. Г. Д. срещу решение № 1723 от 28.10.2009 г. по гр. д. № 1778/09 г. на Окръжен съд гр. Пловдив. Касаторите считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация К. Г. Д. не взема становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 1037 от 23.04.2009 г. по гр. д. № 3279/08 г. на Районен съд гр. Пловдив, с което са отхвърлени предявените от Н. Д., Е. Д. и К. Д. срещу Ц. Д. искове да възстанови съществувалия преди зазиждането му южен вход на жилищната сграда за достъп до първия етаж, която се намира в ПИ 59032.501.767 на с. П.. За да остави в сила първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че след делба извършена през 1994 г., касаторите са собственици на втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, на ? ид. ч. от дворното място, както и на северната половина на стопанска сграда. Ответникът бил собственик на първи етаж, заедно с ? ид. ч. от дворното място и от южната стопанска сграда. Достъпът до двата етажа се е осъществявал през северния вход на сградата. Не се спори, че ответникът зазидал южния вход за достъп до първия етаж. Съдът приел, че зазиждането на южния вход не пречи на ищците да упражняват своето право на собственост, тъй като ответникът само възстановил предишното състояние, съответствуващо на строителните книжа, поради което поведението му не е противоправно.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е формулиран процесуалноправен въпрос за задължението на съда да прецени всички доказателства по делото и материалноправен въпрос дали поведението на ответника, което е извършено в нарушение разпоредбите на чл. 31 ал. 1 и чл. 32 ал. 1 ЗС, е противоправно. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.
Настоящият състав счита, че няма основание да се допусне касационно обжалване по формулирания процесуалноправен въпрос. Дали съдът е изпълнил задължението си по чл. 188 ал. 1 ГПК /отм./ е основание за касационно обжалване по чл. 281 ал. 1 т. 3 ГПК, а не основание за допустимост на касационното обжалване. Не е налице и основание за допустимост на касационно обжалване и по формулирания материалноправен въпрос. Определение № 175 от 30.12.1976 г. по ч. гр. д. № 2180/76 г. на ВС І ГО е неотносимо към спора, тъй като в него се разглежда въпрос за допустимостта на иск по чл. 32 ал. 2 ЗС, а настоящият спор е по чл. 109 ЗС. Решения № 89 от 02.11.1968 г. по гр. д. № 78/68 г. на ВС ОСГК и № 2177 от 29.09.1973 г. по гр. д. № 1598/73 г. I ГО касаят извършване на преустройства съобразно с утвърден проект. В случая няма извършване на преустройство, а възстановяване на предишното състояние съобразно плановете на сградата. Въззивният съд е съобразил разпоредбата на чл. 109 ЗС, но е приел с оглед доказаните факти по делото, че правата на ищците относно общите части на сградата не са накърнени, тъй като входът на сградата по план е един, а именно северния вход. Южният вход бил отворен за нуждите на живеещото там семейство, без да е съществувал по архитектурен проект. Затова не може да се счете, че е налице противоречие на въззивното решение с цитираните решения. Няма противоречие и с приетото в решение № 1320 от 29.12.2008 г. по гр. д. № 5431/07 г. на ВКС I ГО, тъй като касаторите не са доказали че съсобственикът извършва в имота такива въздействия, които накърняват техните права на съсобственици. По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че обжалваното въззивно решение не противоречи на трайната практика и ВС и ВКС по приложението на чл. 109 ЗС и не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1723 от 28.10.2009 г. по гр. д. № 1778/09 г. на Окръжен съд гр. Пловдив.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: