О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1036
гр. София, 02.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 611/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Й. Ц. от[населено място] срещу въззивно решение № 157 от 19.10.09г., постановено по гр.д.№ 553/08г. /погрешно в решението е посочено гр.д.№ 303/09г./ на Видинския окръжен съд с оплаквания за неправилност, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
С решение № 30 от 13.10.08г., постановено по гр.д.№ 1963/07г. В. районен съд е признал за установено на основание чл.53, ал.2 ЗКИР по предявения от И. И. Д. и Н. А. Ж. против П. Й. Ц., М. А. А., А. М. П. и [община], че в кадастралния план на к-с „Х. Б.” –[населено място], одобрен със заповед № 300-4-72 от 14.10.02г. на изпълнителния директор на „Агенция по кадастъра”, е допусната грешка, като действителната имотна граница между ПИ 664 и ПИ 663 е съгласно отразеното в ЗРП на к-с” 8-ми март” –[населено място], одобрен със заповед № ИК 25-222 от 07.06.1991г. на председателя на В..
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение на основание чл.209, ал.1 ГПК/отм./ и е върнал делото на районния съд за произнасяне по предявения иск, като е приел, че районният съд е бил сезиран с установителен иск за собственост върху 37 кв.м., по който не се е произнесъл, а се е произнесъл по непредявен иск.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона – чл.209, ал.1, изр. последно ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая касаторката не е посочила конкретния обуславящ изхода на спора процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, нито са изложени някакви доводи във връзка с посочените предпоставки за допускане на касационно обжалване, а само е цитиран законът, поради което следва да се приеме, че същите не са налице /срв. дадените с ТР № 1/09г. на ОСГТК, т.1 задължителни разяснения/.
С оглед на казаното подадената от П. Й. Ц. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по жалбата И. И. Д. и Н. А. Ж. направените от тях разноски в настоящото производство в размер на 250 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 157 от 19.10.09г., постановено по гр.д.№ 553/08г. на Видинския окръжен съд.
О с ъ ж д а П. Й. Ц. от[населено място] да заплати на И. И. Д. и Н. А. Ж. от[населено място] сумата 250 лв./двеста и петдесет лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: