О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1036
София, 23.10.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 4627/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С въззивно решение на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4-ти състав № 125/17.01.2013 г., постановено по гр. д. № 2506/2012 г. е оставено в сила решение на Софийски градски съд, І ГО, 9 състав № 709/5.02.2011 г. по гр. д. № 967/2008 г., с което Я. Ц. Козарски ЕГН [ЕГН] от [населено място] на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е осъден да заплати на Л. Б. К. ЕГН [ЕГН] обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 45 000 лв., като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв.
Решението е обжалвано и от двете страни.
С касационната жалба на ищцата Л. Б. К., чрез процесуален представител адвокат Т. Х., решението е обжалвано в отхвърлената част на иска. Счита се, че присъдената сума 45 000 лв. е несправедливо малка и несъобразена с принципа за справедливо обезщетяване на причинените неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът-ищец се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с прилагането на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Позовава се на допуснато нарушение на ППлВС № 17/18.11.1963 г. и ППлВС № 4/23.12.1968 г. Приложени са копия от съдебни решения на въззивни съдилища, за които няма данни да са влезли в сила.
С жалбата на ответника Я. Ц. Козарски, чрез процесуален представител адвокат В. В., решението е обжалвано в уважената част. Счита се, че определеният размер на обезщетението е необосновано завишен и не съответства на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Допуснато е и нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доколкото съдът не е отчел установено по делото съпричиняване от страна на пострадалия О. К., който е управлявал мощния си мотоциклет „К.” със скорост, надхвърляща максимално допустимата скорост за този участък от пътя /120 км/ч. при допустими 80 км/ч./. Релевирано е и оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила по чл. 12, ал. 2, пр. 3 и 4, вр. чл. 13, ал. 1 ГПК. Моли да се отмени частично обжалваното решение и да се постанови решение, с което да се намали размера на присъденото обезщетение съобразно чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът-ответник се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с разбирането, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС във връзка с решаващите изводи на съда относно размера на присъденото обезщетение по справедливост по чл. 52 ЗЗД при съобразяване на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Позовава се на ППлВС № 4/23.12.1968 г. и ППлВС № 17/18.11.1963 г. Във връзка с нарушението на чл. 12, ал. 2, пр. 3 и 4, вр. чл. 13, ал. 1 ГПК счита, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, изразена в Определение № 189/13.10.2010 г. по гр. д. № 1247/2010 г., ВКС, Трето г. о. Приложени са копия от цитираните ППлВС и определение № 189/13.10.2010 г. оп гр. д. № 1247/2010 г., ВКС, Трето г. о., постановено в производство по чл. 288 ГПК.
Касационните жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на обжалването и по двете касационни жалби.
Доколкото по двете жалби е правен идентичния материалноправен въпрос за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и в този смисъл е изпълнено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК не е налице специалното изискване на т. 1 от чл. 280, ал. 1 ГПК посоченият въпрос да е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд по цитираните и приложени постановления на Пленума на ВС.
Въззивният съд е определил размера на дължимото на ищцата обезщетение за причинените му от ответника неимуществени вреди след анализ и обсъждане на всички събрани по делото доказателства. Правният извод относно размера на обезщетението съдът е обосновал с обстоятелствата на конкретния случай, въз основа на които е определен размера на репарацията. Обсъден е и законосъобразно е отхвърлен довода на ответника за съпричиняване на резултата от страна на пострадалия в аспект на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Процесуалноправният въпрос, поставен с изложението на касатора-ответник, касаещ правилното прилагане на чл. 12, ал. 2, пр. 3 и 4, вр. чл. 13 ГПК, не е правен въпрос в горепосочения смисъл, а по съществото си е оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващо касационно основание за отмяна на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, което не е относимо към предварителното производство за селекция на жалбите от ВКС по реда на чл. 288 ГПК.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав № 125/17.01.2013 г., постановено по гр. д № 2 506/2012 г. по касационни жалби на ищцата Л. Б. К. и на ответника Я. Ц. Козарски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: