1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1037
[населено място], 2.08. 2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №1564 по описа за 2011год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е обща касационна жалба от ответниците А. И. П., Ю. С. П., И. А. П. и С. А. П., последната действаща лично и със гласието на родителите си А. и Ю. П., и касационна жалба от ищеца Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, против решението от 18.07.2011г., постановено по в.гр.д. №482/2011г. на Апелативен съд – П., съответно в частта, с която с което след частична отмяна на решение от 11.02.2011г. по гр.д.№74/2009г. на Окръжен съд – [населено място], е отнето в полза на държавата от А. и Ю. П., имущество, притежавано в режим на СИО, придобито от престъпна дейност на А. П.: 3200лв., придобити от продажба на имущество, отчуждено с н.а.№39/2009г.; лек автомобил „Ф.”, придобит през 2004г. и лек автомобил”Мерцедес”, придобит през 2006г. и в частта, с която е потвърдено решението в останалата част за отхвърляне на искането на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност по чл.28, ал.1 З. за отнемане в полза на държавата на посочено в искането имущество на ответниците в останалата част – относно наличностите по банкови сметки.
К.-ищец счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на другата страна.
К.-ответници ищец считат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на другата страна.
К. жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение е отнето в полза на държавата от А. и Ю. П., имущество, притежавано в режим на СИО, придобито от престъпна дейност на А. П.: 3200лв., придобити от продажба на имущество, отчуждено с н.а.№39/2009г.; лек автомобил „Ф.”, придобит през 2004г. и лек автомобил”Мерцедес”, придобит през 2006г. и е потвърдено решението в останалата част за отхвърляне на искането на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност по чл.28, ал.1 З. за отнемане в полза на държавата на посочено в искането имущество на ответниците в останалата част – относно наличностите по банкови сметки.
К.-ищец сочи, че в нарушение на чл.235 ГПК и в противоречие с т.19, ТР №1 от 04.01.2001г. ОСГК, ВКС, въззивният съд не е обсъдил всички доказателства и доводи на К.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят не е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Н. на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС /за задължението на въззивния съд при самостоятелна преценка на събрания пред нето и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора/. В изложението се съдържат доводи за неправилност на изводите на съда, че ищецът не е установил размера на претендираната за отнемане наличност по банковите сметки и влогове. Тези доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
К.-ответници считат, че не е налице съдебна практика по въпросите: относно критерия за определяне стойността на имуществото, придобито от престъпна дейност като такава със значителна стойност по смисъла на закона, дали е придобивната стойност, такава, каквато е отразена в договора за покупко-продажба или пазарната цена към момента на придобиване на имуществото; дали е необходимо да има причинна връзка между придобиването на имуществото и конкретното престъпление по чл.3, ал.1 З., за което ответникът е осъден с влязла в сила присъда; неустановяването на законен източник за придобиване на имущество замества ли предположението на закона за връзка с престъпната дейност; дали е налице причинна следствена връзка на придобитото имущество с престъпната дейност, когато престъплението, за което е осъден с влязла в сила присъда е извършено десет години преди придобиване на имуществото. По поставените въпроси има формирана задължителна съдебна практика, изразена в постановени по реда на чл.290 ГПК решения. В постановени по реда на чл.290 ГПК решение от 23.12.2010г. по гр.д.№1417/2009г. Решение от 13.12.2010г. по гр.д.№952/2009г. ІVто г.о. на ВКС, решение от 10.02.2011г. по гр.д.№1335/2009г. ІVг.о. на ВКС, решение от 03.01.2012г. по гр.д.№142/2011г. на ІІІг.о. на ВКС, решение от 29.10.2010 г. по гр.д. № 1116/2009 г. , решение от 23.12.2010 г. по гр.д. № 1417/2009г. ІVг.о. на ВКС, решение от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 369/2009 г., III г. о. на ВКС и решение от 08.11.2011г. по гр.д.№1792/2010г. на ВКС, се приема, че предпоставките, при които в производство по иск с правно основание чл. 28 З. съдът постановява отнемане на имущество в полза на държавата са: лицето да е осъдено за престъпление от кръга на посочените в чл. 3, ал.1 З. или е налице условие по чл.3, ал.2 З. и въз основа на доказателствата по делото е формирано основателно предположение, че придобитото от лицето имущество е свързано с престъпната дейност. Установяването на законен източник за придобиване на имуществото, в т.ч. установяването, че не е налице трансформация на средства, придобити от престъпление, изключва предположението, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност. Когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото, съдът изгражда изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото въз основа на конкретиката на случая; въз основа на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществявана престъпна дейност. В задължителната прктика е прието също така, че държавата в лицето на Комисията и съдът, не е обвързана от изявленията на страните за стойността на имуществото. Поради това както комисията, така и съдът не са длъжни да приемат, че стойността на имуществото се определя според това, което страните са посочили като негова цена в документа за сключената за прехвърлянето му сделка.
Според същата задължителна съдебна практика е необходимо да съществува връзка между придобиването на имуществото с конкретно установената престъпна дейност. Това е така, защото подлежащото на отнемане имущество се определя като облага от престъпна дейност и една от целите на закона е да се предотврати и да се ограничи възможността за извличането й. Придобиването на имущество от извършителя на престъпление по чл.3, ал.1 З. може да е както пряко, така и косвено от престъпна дейност. В този смисъл правните въпроси са разрешени и във въззивното решение, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Правилността на изводите на въззивния съд за наличието на такава връзка в разглеждания случай, не може да бъде проверявана в производството по допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.07.2011г., постановено по в.гр.д. №482/2011г. на Апелативен съд – П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: