4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1037
София, 09.08.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли юли през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 1977/2013 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място] срещу решение № 708 от 30.11.2012 г, постановено по гр.дело № 991/2012 г на Русенски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 1205/27.6.2012 г на Районен съд-Русе по гр.дело № 2216/2012 г.С първоинстанционното решение дружество [фирма] е осъдено да заплати на Х. Н. Х. от [населено място] сумата 20 000 лв, представляваща неустойка по чл.49 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи за недвижим имот, находящ се в [населено място], на [улица], в периода 21.4.2008 г-18.4.2011 г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.2.12 г до окончателното плащане.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението и постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК се сочи, че са налице касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.Касаторът подържа, че въззивното решение противоречи на задължителната съдебна практика по чл.290 от ГПК, обективирана в решение № 192 от 20.1.2011 г по търг.дело № 1057/2009 г на ВКС, ТО по материалноправния въпрос „ когато разпределителното предприятие /каквото е [фирма] сега [фирма]/ преустановява снабдяването на потребителя с електрическа енергия по искане на на снабдителното предприятие, поради забава от страна на потребителя в плащането на дължимата сума за консумация на ел.енергия и впоследствие се установя, че сумата не е дължима : а/ налице ли е неизпълнение от страна на разпределителното предприятие б/ преустановяването на електроснабдяванетопредставлява ли неправомерно поведение от страна на разпределителното дружедстнво в /носи ли разпределителното дружество отговорност пред потребителя за това, че последният е останал без електрическа енергия и дължи ли му обезщетение на основание чл.49 ал.1 от Общите условия на договорите за пренос през електроразпределителната мрежга на [фирма].В случай, че съдът приеме посочената съдебна практика за неотносима касаторът подържа касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.Подържа, че липсва формирана съдебна практика във връзка с нормите, регулиращи разграничение на дейностите, свързани с разпределението на електроенергия от дейностите, свързани със снабдяването с електроенергия, които се извършват от два различни лицензирани субекта.Установения в Закона за енергетиката режим на разделност на на снабдителното и разпределителното предприятие е нов, създаден във връзка с хармонизацията на националното законодателство, с европейското , поради което новата правна уредба се нуждае от тълкуване.
Ответникът Х. Н. Х. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор.Подържа, че не са налице посочените касационни основания, тъй като формулираният от касатора въпрос не е разгледан от въззивния съд и не е обусловил решаващите му мотиви.
Предявен е иск с правно основание чл.92 от ЗЗД.
За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че ищецът Х. Х. е потребител на електрическа енергия за имот в [населено място], [улица], за който е открита счетоводна партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № 8131835.При извършена проверка на средството за търговско измерване от служители на [фирма] е съставен констативен протокол от 28.1.2008 г за установени нормени нарушения.Издадена е фактура № [ЕГН] от 31.1.2008 г за периода 31.10.2008 г до 29.1.2008 г, като поради неплащането й от страна на ищеца, на 21.4.2008 г е преустановено електроподаването за процесния имот, което е възстановено на 18.4.2011 г.С влязло в сила решение № 619 от 12.1.2011 г по гр.дело № 994/2010 г Русенски окръжен съд е отхвърлил като неоснователен предявеният от [фирма] срещу Х. Н. Х. иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземане в размер на 2236, 68 лв, по фактура № [ЕГН] от 31.1.2008 г във връзка със заповедно производство, образувано по гр.дело № 4201/2009 г по описа на Районен съд-Русе.С оглед данните по делото въззивният съд е приел, че преустановяването на електроподаването към имота на ищеца представлява неправомерно действие на ответното дружество поради което следва да бъде ангажирана отговорността му на основание чл.49 ал.1 от Общите условия.Обезщетението за причинени вреди във вид на уговорената неустойка се дължи за целия период на неправомерното действие, а не за 90 дни, тъй като клаузата по чл.49 ал.2 от ЗЗД определяща такъв срок е неравноправна за потребитея /чл.143 т.16 от ЗПП/, поради което и на основание чл.146 от същия закон се явява нищожна. С оглед диспозитивното начало в процеса искът е уважен до предявения размер от 20 000 лв.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационната жалба. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, ако поставения въпрос не е обсъден в мотивите на въззивния съд и не е значение за изхода по конкретното дело.
В разглеждания случай не са налице касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.Поставеният от касатора материалноправен въпрос не е обсъждан от съда в мотивите на обжалваното въззивно решение.Този въпрос не е обусловил крайните изводи на съда, поради което е извън рамките на касационния контрол за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК.Следователно не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване.Отделно от това не е налице и допълнителното такова по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.Представеното съдебно решение № 192 от 20.1.2011 г по т.дело № 1057/2009 г на ТК, Второ ТО на ВКС е неотносимо.Същото касае спор за присъждане на неимуществени вреди по смисъла на чл.82 от ЗЗД по повод неизпълнение на договорно задължение.Въпросите във връзка, с които е допуснато касационно обжалване и е постановено това решение по чл.290 от ГПК са дали обезщетението за вреди причинени от неправомерно прекъсване на ел.захранването следва да се удовлетвори по пътя на договорната отговорност и какви са границите при нарушение на чл.41 т.2 от Общите условия за продажба на ел.енергия за битови нужди, както и дължи ли се в този случай обезщетение за неимуществени вреди. По настоящото дело ищецът претендира компенсаторно обезщетение, което и изрично предвидено в чл.49 от представените Общи условия и е дължимо при неправомерно прекъсване на електроподаването.Различни исковите претенции по двете дела, различно е основанието, от което произхожда вземането на ищеца, респ. отговорността на ответника.
Липса основната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, а именно правен въпрос, залегнал в мотивите на обжалваното решение, който да е обусловил изхода на спора, поради което не е налице и това касационно основание.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК касатора дължи на ищеца направените от него разноски пред настоящата инстанция в размер на 800 лв, представляващи възнаграждение за еидн адвокат.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение решение № 708 от 30.11.2012 г, постановено по гр.дело № 991/2012 г на Русенски окръжен съд, Гражданско отделение.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище в [населено място], [улица] да заплати на Х. Н. Х. чрез пълномощника му адв.Е. З. от [населено място], [улица] на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски в размер на 800 лв, сторени пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: