ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1037
София, 12 август 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на трети август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 714 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Кюстендилския окръжен съд от 10.01.2009 г. по гр.д. № 696/2008, с което е отменено решението на Кюстендилския районен съд от 05.08.2008 г. по гр.д. № 2233/2007, като е отхвърлен предявеният иск за отменяване на дарение поради непризнателност, изразяваща се в непредоставянето на издръжка, от която дарителят се нуждае.
Недоволен от решението е жалбоподателят З. И. Д., представляван от адв. А от КАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за възможността задължението за издръжка да бъде изпълнявано в натура и правното значение на готовността надарения да заплаща определена от съда парична сума, които имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата П. З. Д., представлявана от адв. М от КАК, я оспорва, като счита, че правилно съдът е приел, че е проявена непризнателност.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че дарителката е имала нужда да бъда подпомагана в издръжката й, но надареният, след като е бил поканен, не е осигурявал такава нито в натура, нито в пари.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като първият повдигнат въпрос не обуславя съдържанието на въззивното решение (съдът не е приел, че надареният е предоставял издръжка в натура, но е бил длъжен да я предоставя в пари). Вторият повдигнат въпрос е обусловил съдържанието на въззивното решение, но той няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по него има трайно установена съдебна практика, че когато дарителят изпадне в нужда и покани надарения да му предоставя издръжка, за да прояви необходимата признателност, надареният трябва да предостави според нуждата на дарителя издръжка било в натура, било в пари. Готовността да бъде предоставена издръжка не е проява на признателност.
Ответницата по жалбата не претендира разноски по делото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд от 10.01.2009 г. по гр.д. № 696/2008.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.