ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1038
София, 12 август 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 589 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 12.11.2008 г. по гр.д. № 1122/2006, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 02.12.2005 г. по гр.д. 11440/2004, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 128 КТ.
Недоволен от решението е жалбоподателят Л. Л. Л., представляван от адв. Т от САК, който го обжалват в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за ограничението страните да уговарят начин на формиране на трудовото възнаграждение, който е приложим в отношенията по граждански договори, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата “Т” Е. , София не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът работи при ответника като директор на клон и в трудовия страните са се съгласили размерът на работната заплата да се формира според Вътрешните правила за работната заплата на дружеството. В тези правила е уредено намаляване на размера на възнаграждението на директора на клон с три минимални работни заплати, когато начислените средства за работна заплата превишават определен размер. Този начин на определяне на работната заплата е най-близък до сделната система за определянето й и не нарушава забраната за правена на удръжки от възнаграждението, тъй като тя засяга удръжките от формираното трудово възнаграждение.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият материалноправен въпрос имат значение за крайното решение по делото, но той няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по тях има установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Страните по трудовия договор са свободни да уговарят размера или начина на формиране на трудовото възнаграждение, доколкото договорната им свобода не е ограничена от закона чл. 224 (за минимален размер) и чл. 247 КТ (за прехвърляне на риска). Няма правна пречка да бъде уговорено, при спазването на тези ограничения, размерът на трудовото възнаграждение да се определя според правила, приложими в практиката при определянето на възнаграждението по договор за мандат или договор за изработка.дръжка от трудовото възнаграждение по чл. 272 КТ е налице, когато работодателят не изплаща част от уговорената сума или част от сумата, определена по уговорения от страните начин.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 12.11.2008 г. по гр.д. № 1122/2006.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.