О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.1038
гр. София, 13.11.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 979 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година, ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 601 от 11.05.2009 год. по гр. д. № 2384/2008 год. на Варненския окръжен съд е отменено първоинстанционното решение от 17.05.2008 год. по гр. д. № 3836/2005 год. на Варненския районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявения иск и вместо това ответниците са осъдени да предадат на ищците владението върху 600 кв. м. ид. ч. от имот, целият с площ 788 кв. м., представляващ пл. № 628 по ПНИ от 2007 год., а в останалата осъдителна част решението е потвърдено от въззивният съд.
Недоволни от него, ответниците го обжалват с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК, с доводи за неговата неправилност.
Ищците оспорват наличието на основания за допускане на касационното разглеждане на делото.
В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите се позовават на решен в противоречие с практиката на ВАС материалноправен въпрос, касаещ приложението на ПМС № 4/88 год. във вр. с пар. 4 и пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ, и който въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, в настоящия си състав на ІІ г. о. намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
За да отмени първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и вместо това да уважи иска, въззивният съд е приел, че не е установено наличието на предоставено на праводателя на ответниците право на ползуване по силата на актовете, посочени в пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което и намерил възражението им за неоснователно. Въззивният съд приел, че представеният договор за наем не представлява основание за предоставено право на ползуване върху имота, включително и в хипотезата на чл. 3 от ПМС № 4/88 год., тъй като цитираната разпоредба има предвид предоставяне на такова право от ръководен орган на селскостопанска организация. Поради това и наследодателят на ответниците не е имал качеството на ползувател, за да придобие правото на собственост чрез изкупуване на имота, като съдът приел за непротивопоставимо на ищците и решението на ВАС в административното производство по жалбата против отказа на кмета.
Следователно, релевантният въпрос, решен от въззивния съд и обусловил извода му за основателността на иска за собствеността на имота, възстановен по реда на ЗСПЗЗ на ищците, е дали правото на ползуване върху имота може да се предостави с договор за наем, какъвто е представен по делото от ответниците в подкрепа на довода им за наличие на тази предпоставка на закона за трансформацията му в право на собственост чрез изкупуване, на който въпрос съдът е дал отрицателен отговор. Според доводите на касаторите в изложението им, този въпрос е решен в противоречие с представените решения на Върховния административен съд, в които е прието, че договорите за наем са от категорията на документите, визирани в чл. 3, ал. 1 ПМС № 4/88 год. за по-нататъшно усъвършенствуване устройството на зоните за обществен отдих, вилните зони и земите за земеделско ползуване и за отстраняване нарушенията при изграждане на сгради в тях и удостоверяват право на ползуване, като една от предпоставките по пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Тези доводи не могат да обосноват наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /неточно посочена т. 1/, тъй като същото предполага противоречиво решаване на въпроса с влезли в сила решения на граждански съд, без значение дали е първоинстанционен, въззивен или ВКС, но не и административен съд. Административните съдилища, оглавявани от Върховния административен съд, осъществяващ върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване, разрешават административни спорове с предмет отношения, уредени от административното право, различни от тези, предмет на гражданското право. Поради това и представените от касаторите съдебни решения на ВАС не могат да обосноват поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Поставеният въпрос не представлява и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като последното предполага произнасяне на съда по тълкуване на закона, в резултат на което би се постигнало отстраняване на непълнота или неяснота в него или при липса на практика или промяна в утвърдено тълкуване на закона, като нито една от тези хипотези в случая не е налице. Касаторите не поддържат и не обосновават такива доводи, а акцентират на визираното в разпоредбата значение за точното прилагане на закона, изискващо съответно изложение на различните основания на това законово понятие.
В заключение, предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК не са налице, поради което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ІІ гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 601 от 11.05.2009 год. по гр. д. № 2384/2008 год. по описа на Варненския окръжен съд по подадената от И. Т. П., Н. П. Н. и К. П. З., чрез а. С, касационна жалба срещу него.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: