4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1039
[населено място], 16.11.12
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на тридесети и първи октомври , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 766 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.273 ал. 3 т.2 ГПК .
Образувано е по частна жалба на „ Г. Х. Мениджмънт Л. „, дружество регистрирано в съответствие със законодателството на Британските Вирджински острови , против определение № 588 / 03.09.2012 год. по ч.гр.д.№ 621 / 2012 год. на Врачански окръжен съд , търговско отделение, с което е потвърден отказ на съдията по вписванията при Служба по вписванията при Районен съд [населено място] , постановен с определение от 14.08.2012 год. по заявление вх.№ 2041 / 14.08.2012 год., за вписване прехвърлянето в полза на „Г. Х. Мениджмънт Л. „ на вземане към [фирма] , обезпечено с особен залог на търговско предприятие на [фирма] / вторично вписване на особен залог на търговско предприятие / , в имотния регистър по партидата на подробно описан недвижим имот , като актив на същото , находящ се в [населено място] , с ЕИК [ЕИК] , на основание чл. 21 ал.3 вр. с чл. 26 ал.2 т.1 от Закона за особените залози вр. с чл. 22а от Правилник за вписванията. Жалбоподателят оспорва правилността на определението на Врачански окръжен съд , като постановено в противоречие със закона . Възприемайки отказа за вписване , като обоснован с липсата на достатъчна индивидуализация на конкретния недвижим имот , жалбоподателят счита, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.6 ал.1 б.”в” от Правилника за вписванията , тъй като по аналогия на чл.6 ал.2 от Правилника тя не следва да намира приложение спрямо актове, подлежащи на вписване, които нямат за предмет конкретни имоти , а съвкупности , които включват и имоти , какъвто е учреденият залог върху търговското предприятие на [фирма] . Позовава се на чл.33 от Закона за търговския регистър , като счита , че материална доказателствена сила на официален документ , за нуждите на индивидуализацията на имота , има и копието от електронен образ на документ , приложен по делото на търговеца , заместващ удостоверението , изходящо от Агенция по вписванията за вписване залога в търговския регистър / в случая – прехвърлянето на вземането, обезпечено със залога / . Цитира съдебна практика подкрепяща този му довод . В изложението по чл. 280 ал.1 от ГПК формулира следните два въпроса , в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК : 1/ „ Приложими ли са разпоредбите на чл.6 ал.1 б.” в „ от Правилника за вписванията при вписването на залог на търговско предприятие , чрез отбелязването му по партидата на недвижим имот, включен в активите му , досежно необходимата индивидуализация на имота при това вписване ? „ и 2 / Следва ли издаденото удостоверение на Агенция по вписванията да съдържа данните по чл.6 ал.1 б.”в” от Правилника за вписванията по отношение на недвижим имот , част от учредения залог на търговско предприятие ? „ . По първия въпрос сочи противоречива с обжалваното определение съдебна практика – опр. № 442 / 20.07.20009 год. по ч.т.д.№ 317 / 20009 год. на І т.о. на ТК , опр. № 410 / 28.11.2008 год. по гр.д.№ 1899/2008 год. на ІІІ г.о. на ВКС и опр. № 447 / 10.07.2009 год. по ч.т.д.№ 58 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС . По втория въпрос навежда противоречие с казуална съдебна практика – преждепосочените опр.№ 442 и № 447 , както и опр.№ 468 / 28.07.2009 год. по ч.т.д. № 135 / 2009 год. на ІІ т.о. и опр.№ 805 / 17.11.2010 год. по ч.т.д.№ 133 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС .
Върховен касационен съд , състав на второ търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна , обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим , подлежащ на обжалване съдебен акт .
За произнасяне по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
„ Г. Х. Мениджмънт Л. „ се легитимира като заложен кредитор по силата на договор за цесия от 10.07.2012 год. с цедент [фирма] , придобила цедираното вземане към [фирма] , ведно с обезпечението на същото – учреден залог на търговското предприятие на [фирма] , по силата на договор за цесия от 23.04.2012 год., сключен с кредитора на [фирма] – [фирма] . Между последните две дружества е сключен договор за банков кредит от 27.11.2009 год., последващо изменян с анекси , обезпечен със залог на търговското предприятие на [фирма] , по силата на договор за учредяване на особен залог от 27.11.2009 год. между банката и [фирма] . В раздел І т.2.1 на договора за учредяване особен залог върху търговското предприятие на [фирма] в полза на [фирма] , имот с ЕИК 10030792806 е изрично изключен от обектите на залога , като предмет на договорна ипотека , съгласно чл.6.1 от договора за банков кредит № 1009 / 27.11.2009 год. , с кредитодател [фирма] и кредитополучател [фирма] , по който [фирма] има качеството на съдлъжник . От съвкупната преценка на съдържанието на анекс № 1 / 08.03.2010 год. към договора за особен залог , чл.6.1 и чл.6.2 от договора за банков кредит № 1009 / 27.11-2009 год. и съдържанието на договорите за цесия , сключени между [фирма] и [фирма] от 23.04.2012 год. – чл.1 ал.5 б.”а” и между [фирма] и настоящият жалбоподател – заявител по вписването , от 10.07.2012 год. – чл. 1 ал.3 б.”а” , е безспорно установимо , че недвижим имот с ЕИК [ЕГН] е обект на договорна ипотека , понастоящем обезпечаваща вземането на жалбоподателя към [фирма] , по силата на договора за цесия и на основание чл. 99 ал.2 от ЗЗД .
За да потвърди отказа на съдията по вписванията при Служба по вписванията към Районен съд – [населено място] , Врачански окръжен съд е съобразил и обсъдил в мотивите си всички преждепосочени факти и обстоятелства и се е присъединил към фактическите и правни изводи на съдията по вписванията относно „ липсата на данни за посочения в заявлението недвижим имот , както в представеното удостоверение, така и в договора за учредяване на особен залог „ . От цялостното съдържание на мотивите – коментирането на сключената договорна ипотека паралелно с учредения особен залог , чл.2.1 от договора за учредяването му вр. с чл.6.1 от договора за банков кредит и съдържанието на договорите за цесия , е установимо , че под „ липса на данни „ и „ липса на описание на имота „ съдът е имал предвид нефигурирането на недвижимия имот, по чиято партида се претендира вписването , като обект на договора за особен залог на търговското предприятие на [фирма] , т.е. като част от съвкупността от права, задължения и фактически отношения , какъвто е и крайния му решаващ извод. Дори да би се приел в буквалния му смисъл – липса на индивидуализация на имота , този извод на съда не би бил решаващ, с оглед последващо изрично формирания – че недвижимия имот, като актив на залогодателя, обуславящ исканото вписване при Служба по вписванията, в чийто район същият попада , е обект на друго обезпечение – договорна ипотека .
Предвид преждеизложеното , настоящият състав намира, че всеки от поставените въпроси не покрива общия селективен критерий за правен въпрос , по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС : не са включени в предмета на спора и отговор на същите не е обусловил решаващите изводи на съда . Прехвърлянето на вземане, обезпечено с ипотека , аналогично на прехвърлянето на вземане , обезпечено с особен залог на търговско предприятие , също подлежи на вписване, но съгласно чл.17 ал.1 б.”а” вр. с чл.171 от ЗЗД , при спазване изискванията на чл.17 ал.2 вр. с чл.6 б.”а” и по реда на чл. 17 ал.3 вр. с чл.12 ал.2 от Правилника за вписванията . Не това основание на вписването е претендирано от заявителя , а вписване по чл.22а и по реда на чл. 33 б.”д” от Правилника за вписванията , вр. с чл.21 ал.3 вр. с чл.26 ал.2 т.1 от Закона за особените залози . На претендираното основание отказът за вписване е обоснован с решаващия мотив за изричното невключване на недвижимия имот в обхвата / обектите / на учредения особен залог на търговското предприятие на [фирма] . Допустими начини на индивидуализация на недвижимия имот , за целите на вписването, не са коментирани , вкл. в аспект на изискуемото удостоверение за вписване на залога в търговския регистър , респ. за вписано прехвърляне на вземането , обезпечено с особен залог на търговското предприятие , и възможността за заместването му с копие от електронен образ на документи от търговския регистър, по партидата на заявителя ,съдържащи необходимата информация .
Липсата на правен въпрос изключва необходимостта , а и възможността за произнасяне по допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК . При това позоваването на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК е само формално, с текста на разпоредбата и без каквато и да е обосновка с непълна, неясна или противоречива правна норма, провокирала противоречива съдебна практика или непротиворечива такава, но подлежаща на преодоляване, с оглед промяна в законодателството или обществените условия , с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото .
Водим от горното, Върховен касационен съд, второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 588 / 03.09.2012 год. по ч.гр.д.№ 621 / 2012 год. на Врачански окръжен съд , търговско отделение .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :