О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1039
София, 02.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 06.10.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 594/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Т.”Н.”[населено място] против решение №52/03.02.2010г. на Д. окръжен съд,постановено по гр.д.№895/2009г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №71/26.06.2009г.,т.VІІ,стр.244-247 постановено по гр.д.№845/2008г. по описа на Д. районен съд,като е отхвърлен предявения от Т.”Н.-91”[населено място] иск за делба на П. имот,находящ се в[населено място],описан в решението,срещу [фирма],ЕООД”А.”гр.Д.,ЕТ „Р. Т. К.”гр.Д.,представлявано от Р. И. Т.,К. П. К.,Д. П. Ж.,И. В. М.,М. Г. Я.,ЕТ”Н.-А. А.”представлявано от А. К. А.,К. К. Ж.,Р. М. М.,П. К. М. и П. Г. Н..
Постъпила е касационна жалба и от Д. П. Ж. и К. К. Ж. против решение №52/03.02.2010г. постановено по гр.д.№895/2009г. по описа на Д. окръжен съд.
Постъпила е касационна жалба от И. В. М. и Р. М. М. против горепосоченото въззивно решение.
С касационната жалба,депозирана от Т.”Н.”гр.Д.,е приложено изложение по член 284 ал.3 т.1 от ГПК,с което касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос относно допустимостта на делбата на дворно място,в което съществуват застроявания,които обаче не могат да бъда определени като сгради и по отношение на които е очевидно,че основната част на притежаваното от тях е именно дворното място.,в противоречие с практиката на ВКС-Тълкувателно решение №2/1982г. на ОСГК на ВС-т.1 б.”г” и „д” ,основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение съгласно член 280 ал.1 т.1 от ГПК.Касаторът също така посочва,че се касае и за въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото по смисъла на член 280 ал.1 т.3 от ГПК.В тази връзка се навеждат аргументи,че законодателят не е счел за небоходимо да създаде каквито и да било правила за делба на нежилищен имот-дворно място,като по отношение на тези места,предназначени за промишлени и складови нужди ,не съществуват законови условия да допускане на делба,и в действащия ЗУТ такива правила не се съдържат.
Ответниците по касационната жалба К. П. К. и С. П. К.,в писмения си отговор,считат,че не са налице сочените от този касатора,както и от останалите по депозираните още две касационни жалби,основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С мотивите си,въззивният съд е констатирал,като се е позовал на данните на съдебно-техническата експертиза,че в претендирания за делба недвижим имот,урегулиран в УПИ VІ-6036 в кв.262 по плана на И. з.-З.[населено място],са построени общо 20 сгради,собственост на различни собственици,поради което след като имота е застроен,то постройките имат главно значение,а теренът-несамостоятелно такова,обслужващо сградите и последните принадлежат на различни собственици на УПИ,в резултат на което е създадено положение сходно на етажната собственост.Съдът е отбелязъл,че съсобствеността върху процесния УПИ не е възникнала по регулация и делбата му е недопустима,в каквато посока са задължителните указания ,визирани в т.1 б.”д” от ПВС №2/04.05.1982г.,която е приложима,тъй като не е обявена за изгубила действие,и същата е приложима тъй като се касае изобщо за парцели,а не само такива предназначени за малкоетажно или следноетажно застрояване.Наред с това съдът е изложил доводи,че цитираното Постановление на Пленума на ВС,което е издадено въз основа на отменения З. е приложимо и към действащия понастоящем ЗУТ,като е анализирал и съпоставил употребените съответно в тези закони понятия”парцел” и „урегулиран поземлен имот” и е стигнал до извода,че независимо от различната терминология,понятията са идентични и следователно е ирелевантно,че в т.1 б.Д от ППВС №2/1982г. е употребено понятието”парцел”,тъй като указанието се отнася по същество и към урегулираните поземлени имоти.
Съгласно предвиденото в в т.1 б.”д” от Постановление №2 от 04.05.1982г. на Пленума на ВС недопустима е делбата на съсобствен парцел,в който има две или повече самостоятелни сгради,които са изключени от съсобствеността и принадлежат на различни собственици,както и когато парцелът е общ,а сградите принадлежат на отделни собственици,които са съсобственици и на парцела,като се има предвид парцели,съсобствеността върху които е възникнала не по регулация.Така посочената втора хипотеза по предвиденото в горното постановление се покрива от установената фактическа обстановка по предявения иск за делба на описания процесен имот.Видно от данните по делото, съсобствеността върху процесното дворно място е възникнала в резултат на поредица от прехвърлителни сделка,извършено от Т.”Н.”,с които са продадени на ответниците-физически и юридически лица идеални части от дворното място,както и отделни построени самостоятелни обекти от същото,съгласно съдържанието на приложението на лист14-26 от делото нотариални актове.При това положение произнасянето на съда по материалноправния въпрос,сочен от касатора за допустимостта на делбата е в съответствие,а не в противоречие според неговите твърдения,с приетото в постановление №1/1982г.,съгласно изложените в б.”г” на същото аргументи,че по силата на закона е създадено положение,сходно с етажната собственост,като сградите са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни съсобственици на парцела върху който са построени,поради което делбата на парцела е недопустима,а съсобственикът,който не притежава сграда може да получи разрешение за построяване на такава в съответствие с предвидения по закона ред и с предвижданията по КЗП,поради което не е налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение съгласно член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
На второ място,касаторът заявява,че е налице основанието за допускане на касационно обжалване предвидено в член 280 ал.1 т.3 от ГПК.Излагат се аргументи,че законодателят не е намерил за необходимо създаване на отделни правила за делба на нежилищен имот-дворно място,както е в случая предназначено за промишлени и складови нужди,като се сочи че действащия ЗУТ не съдържа правила за делба на дворно място за промишлени нужди,независимо от застрояванията в нея.
Съгласно изложеното в т.4 на Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК,за да е налице основание за допускане на касационно обжалване,предвидено в член 280 ал.1 т.3 от ГПК,правният въпрос от значение за изхода на делото,разрешен с обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неправилно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяването й с оглед изменения на законодателството и обществените условя,а за развитието на правото,когато законите са неясни,непълни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството или обществените условия промени.В настоящия случай обаче,съдът е бил сезиран с иск за делба на съсобствен имот на основание член 34 от Закона за собствеността,като делбата е способ за прекратяване на съсобствеността,която се регламентира от правилата,предвидени в член 30-36 от ГПК.Именно тази правна регламентация,уреждаща способите за прекратяване на съсобствеността,настъпила при различни хипотези,изключва посочването поотделно на твърдяната от касатора необходимост от изрични правила за делба с предмет нежилищни имоти,още повече за уреждането й в един специален закон,какъвто е цитиритания Закон за устройство на територията,където са посочени само технически изисквания при придобиване и делба на недвижими имоти.Ето защо не е налице разпоредбата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С изложението ,приложено към касационната жалба на касаторите Д. П. Ж. и К. К. Ж.,на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,се заявява,че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,съгласно член 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.Посочват се като съществени въпроси:”1.Приложимо ли е към настоящия казус Постановление №2/1982г. на Пленума на ВС,2.В случай че е приложимо,какво е точното приложение на член 201 и сл. във вр. с член 19 ал.6 от ЗУТ и 3.В кои случаи нищожността на отделни части на договор влече нищожност на целия договор”.След това изложените аргументи,представляват изцяло касационни оплаквания по смисъла на член 281 т. 3 от ГПК,че постановеното решение е необосновано и неправилно поради нарушения на материалния закон.
Преди всичко касаторите са длъжни да посочат правния въпрос от значение за изхода на делото,какъвто в настоящия случай не е формулиран.Горепосочените въпроси в изложението на касаторите са свързани с приложението на определени законови разпоредби,както и цитираната съдебна практика във връзка с тези разпоредби,за които съдът в мотивите си по въззивното решение е взел становище и на които касационният съд в настоящото производство не следва да отговаря.Съгласно Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС-т.1- правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжолваното решение ,е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда,а не изобщо какво е приложението на цитирана съдебна практика или определени законови разпоредби.Касаторите са длъжни да изложат точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по делото,разрешен с обжалваното решение,като ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по член 284 ал.3 т.1 от ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Непосочването на правния въпрос,както е в случая,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С депозираното изложение на основание член 284 ал.3 т.1 от ГПК,касаторите И. В. М. и Р. М. М.,заявяват,че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос относно допустимостта на делба на дворно място,в което съществуват застроявания,който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,съгласно член 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК..Видно от съдържанието на това изложение,същото е идентично със съдържанието на изложението на касатора Т.”Н.”[населено място],на така поставените въпроси и аргументи бе отговорено по-горе,поради което съгласно изложеното не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №52/03.02.2010г. на Д. окръжен съд,постановено по гр.д.№895/2009г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: