О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1039
София, 09.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 911/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 21 от 26.02.2010 г. по гр.д. № 565/08 г. на Софийски градски съд е оставено в сила решението на Софийски районен съд, постановено на 21.04.2007 г. по гр.д. № 10661/05 г., поправено с решение от 21.07.2009 г., с което е признато за установено по отношение на Д. Р. Д., Р. И. Б. и А. Н. К., че Н. В. Х., В. В. Д. и С. Й. П. са собственици на недвижим имот – ливада с площ 2.263 дка, находяща се в землището на [населено място], м. ”Чардаците- Б.”, представляваща част от имот № 1145, кад. лист № Г-11-5-В от кад. план на [населено място], изработен по аерофотоснимки през 1954 г., идентичен с 19 кв.м. от парцел ХХІІ-98; с 355 кв.м. от парцел ХХІ-97, с 383 кв.м. от парцел ХІХ- 95 и с части от други парцели, подробно описани в диспозитива, от кв.6 по плана на [населено място], одобрен през 1982 г.
Против въззивното решение са подадени касационни жалби от Д. Р. Д. чрез неговия процесуален представител адв. М. К. и от А. Н. К. също представляван от адв. М. К.. Жалбите са със сходното съдържание. В тях са изложени доводи за недопустимост на въззивното решение като постановено по недопустим поради липса на правен интерес иск, както и за неправилност на същото поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Към двете касационни жалби са приложени изложения по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, в който се сочи, че същественият правен въпрос, разрешен от въззивния съд, касае допустимостта на предявените установителни искове, тъй като процесните имоти се владеят от касаторите и следователно за ищците бил налице правен интерес от предявяване на ревандикационен, а не установителен иск за собственост. Позовават се на решение № 1445 от 17.06.1966 г. по гр.д. № 833/66 г. на ВС, І г.о. и решение № 240 от 07.02.1970 г. по гр.д. № 1582/69 г. на ВС, ІІ г.о., с които този въпрос е разрешен по различен начин.
Ответниците по касация Н. В. Х., В. В. Д. и С. Й. П. изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
Надежда В. Х., В. В. Д. и С. Й. П. са предявили против Д. Р. Д., Р. И. Б. и А. Н. К. установителен иск за собственост на недвижим имот. Твърдяли са, че с решение № 5138 от 12.08.1997 г. ПК- П. възстановила в съществуващи /възстановими/ стари реални граници правото на собственост на наследниците на В. Б. П. върху ливада с площ 2.263 дка в землището на [населено място], м. ”Чардаците- Б.”, представляващ част от имот № 1145 от кад лист Г-11-5-В от кадастрален план, изработен през 1954 г. и идентичен с части от няколко парцела по плана от 1982 г., в това число 19 кв.м. от парцел ХХІІ – 97, 355 кв.м. от парцел ХХІ- 97 и 383 кв.м. от парцел ХІХ- 95. Обосновали са правния си интерес от предявяване на иска с твърдението, че когато поискали възстановеният им имот да бъде нанесен в действуващия кадастрален план, ответниците отказали да подпишат съставения констативен протокол, като са противопоставили самостоятелни права върху посочените парцели. При така изложените обстоятелства въззивният съд е приел, че за ищците е налице правен интерес от воденето на установителен иск за собственост, който се свързва с провеждането на административната процедура по попълване на кадастралната основа с възстановения им по реда на ЗСПЗЗ имот, защото в този случай разрешаването на спора за имуществено право се явява преюдициален. Установено е било по делото, че с договори, сключени със Столичен общински народен съвет, е било отстъпено право на строеж върху държавна земя за построяване на вилна сграда, съответно върху парцел ХХІІ-98 на наследодателката на А. К.- Надежда М., върху парцел ХІХ – 95 на праводателите на Р. Б.- И. и И. Б. и върху парцел ХХІ – 97 на Д. Р. Д.. Въззивният съд е приел, че към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ правото на строеж върху парцели ХІХ и ХХІ не е било реализирано, а в парцел ХХІІ е била построена незаконна сграда без необходимите строителни книжа, поради което не са били налице пречки по смисъла на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху земята в лицето на наследниците на бившия собственик В. П..
В своята практика Върховният касационен съд последователно приема, че правният интерес от иска се преценява с оглед конкретните обстоятелства по всяко дело, като се изхожда от това дали чрез иска ищецът ще получи самостоятелна защита на правата си. Върху това акцентират представените от касаторите решения на ВКС. В тях, с оглед характера на установените по всяко дело нарушения на правото на собственост на ищците, е направен извод за недопустимост на предявените установителни искове, тъй като за да постигнат целения правен резултат – възстановяване на владението върху вещта, ищците следва да водят и осъдителен иск. Настоящият случай не е такъв. Макар ответниците да са във владение на процесните имоти, ищците не могат да защитят правата си пряко чрез предявяване на ревандикационен иск, тъй като възстановеният им с решението на ПК- П. имот не е нанесен в действуващия кадастрален план и не съществува като самостоятелна кадастрална единица. След като касаторите противопоставят самостоятелни права върху възстановения по ЗСПЗЗ имот, за ищците е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост, за да може с оглед приетото от съда по него да се извърши попълване на кадастралния план с възстановения им имот.
Следователно, въпросът за допустимостта на предявения установителен иск е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС, поради което не са налице основания по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване по поставения от касаторите правен въпрос.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 21 от 26.02.2010 г. по гр.д. № 565/08 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: