1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1039
гр.София, 09.11.2017г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1922 описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 02.11.2016г. по гр.д.№705/2016г. на ОС Русе, с което е уважен иск предявен на основание чл.422 гпк.
Жалбоподателят- С. на ж.-с.М., чрез процесуалния си представител поддържа, съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Моли да бъде допуснато касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът – [община] , чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение , е уважил предявеният от [община] иск с правно основание чл.422 от ГПК- за установяване на вземане в размер на 6447.13 лв.- неплатена наемна цена, 686.07 лв. – лихва за забава по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 586/2013 г. по описа на РС Белене.
Прието е за установено, че в полза на ищеца- ответник по касационната жалба, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК с длъжник С. на ж. [населено място], представлявано от упълномощено лице П. Г., за процесните суми. Установено е, че упълномощеният представител на животновъдите е подал възражение по реда на чл.414 ГПК , в резултат на което е предявен иска, предмет на настоящето производство.
Прието е, че на 11.06.2010 г. в [населено място] въз основа на решение №658 на ОбС Две могили по протокол № 48/23.04.2010 г., изм. и допълнено с решение №682 по протокол № 49/26.05.2010 г. между [община] като наемодател и П. Г., упълномощено лице на С. на ж. [населено място], съгласно протокол от ОбС на животновъдите от 23.03.2010 г., в качеството на наемател, е бил сключен договор за отдаване под наем на земеделски земи- пасища и мери от общински поземлен фонд, с обща площ 555.3 дка, индивидуализирани в договора. В чл.2 от договора било уговорено, че земеделската земя се предоставя за общо ползване на наемателя за пасищно отглеждане на едър рогат добитък, дребен рогат добитък и еднокопитни животни съгласно Национален стандарт 4.1 от „Условия за поддържане на земята в добро екологично и земеделско състояние“. В раздел ІІ, чл.4 от договора била уговорена наемната цена, а именно наемателят дължи заплащане на наемна цена в размер на 50% от получените директни плащания на хектар по Схемата за единно плащане на площ, платима в 14-дневен срок след получаване на директните плащания. В размер ІІІ и раздел ІV от договора страните са уговорили правата и задълженията на всяка една от тях. Съгласно чл.18 договорът е бил сключен за срок от две години, считано от 15.05.2010 г.
Констатирано е, че с решение №950 на ОбС- /населено място/ по протокол № 60/29.04.2011 г. е дадено съгласие за стопанската 2011 г. общинските мери и пасища, за които имало сключени двугодишни договори от 2010 г. за общо ползване по Приложение №1 да продължат да се ползват от наемателите, вкл. и от С. на ж. [населено място], представлявано от упълномощения си представител П. Г., който е подал заявление за регистрация за стопанската 2011 г. до ДФ „З.“- Разплащателна агенция У. 494472/2011 г. като за декларираните в заявлението за подпомагане за 2011 г. площи по СЕПП е поискана сума от 12 437.44 лв. Установено е, че в резултат на извършени административни проверки ДФ „З.“- РА е отказала финансово подпомагане на основание чл.43, ал.4 от ЗПЗП поради констатирани несъответствия в изискванията за подпомагане, за което упълномощения представител е уведомен с писмо, в което са посочени и мотивите за извършения отказ- декларирани площи, които заявителя не стопанисва, като съгласно писмо на ДФЗ определената ставка по СЕПП / Схема за единно плащане в земеделието/ за 2011 г. е в размер на 224,02 лв./ ха и на тази база [община] е определила размера на дължимата наемна цена по договора в размер на 6247.13 лв., надлежно осчетоводена.
Прието е за неоснователно оплакването на жалбоподателите за липсата на надлежно упълномощаване на К. на [община] за завеждане на граждански дела и за липсата на пасивна процесуална легитимация на жалбоподателите, който въпрос е решен с постановеното определение на касационната инстанция и първоинстанционния съд е спазил указанията на ВКС при конституиране на ответниците по иска.
Съдът е приел, че сключването на договора е юридически факт, който поражда права и задължения за всяка от страните с оглед неговия двустранен характер и за сдружението е възникнало задължението, регламентирано в раздел ІІ от договора- да заплаща дължимата наемна цена в уговорения срок, като обстоятелството, че само част от тази площ е допустима за финансово подпомагане по СЕПП не освобождава наемателя от заплащане на наемната цена за ползването на цялата площ- предмет на договора.Посочено е, че отказа на ДФЗ- РА за финансово подпомагане на основание чл.43, ал.4 от ЗПЗП- поради констатирани несъответствия в изискванията за подпомагане, не освобождава наемателя от заплащане на наемната цена за ползването на площите, за които са наети.
Прието е за неоснователно и въведеното възражение за нищожност на договора на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД- поради заобикаляне на закона, тъй като сключването на договор за наем на земеделски земи- общинска собственост, е допустима от закона правна възможност и за отдадените под наем земеделски земи се дължи заплащане на наемна цена, която настоящият случай се определя на база директни плащания по СЕПП.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпросиот значение за спора: допустимо ли е да се конституират членовете на гражданско дружество едва при обжалване определение за прекратяване на производство по иск, предявен на основание чл.422 ГПК, когато същите не са подали заявлнието за издаване на заповед за изпълнение, за задължението на съда да отстрани допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила свързано с връчване на препис от уточняваща иска молба, допустимо ли е съдът да използува алтернативна методология при формиране на правния си извод за дължимост на определени суми по произвадно облигационно правоотношение за наем на еденица площ, съгласно регламент на ЕО и да определя размера според броя и вида на отглежданите животни. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решение от 11.05.2015г. по гр.д.№3612/2013г., І т.о.за задълженията на въззивния съд да отстрани допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, свързани с доклада , както и определения на състави на ВКС свързани с правоспособността на сдружение на животновъдите да бъде носител на права и задължения по Наредба №5/27.02.2009г. на М. на з., които са и права на всички членуващи в дружеството.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси и на соченото от него основание. На въпросът за допустимостта да се конституират членовете на гражданско дружество едва при обжалване определение за прекратяване на производство по иск, предявен на основание чл.422 ГПК, когато същите не са подали заявлнието за издаване на заповед за изпълнение, е даден отговор с влязло в сила определение постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК от 16.01.2015г. по ч.гр.д.№7313/2014г., ІІІ г.о. на ВКС и съдът в случая е конституирал надлежно страните в изпълнение на дадните му задължителни указания.
Въпросите за задължението на съда да отстрани допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила свързано с връчване на препис от уточняваща иска молба и допустимо ли е съдът да използува алтернативна методология при формиране на правния си извод за дължимост на определени суми по производно облигационно правоотношение за наем на еденица площ, съгласно регламент на ЕО и да определя размера според броя и вида на отглежданите животни не съставляват общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ГПК, тъй като не са обусловили решаващите изводи на съда за основателност на предявения иск на основание чл.422 ГПК /в този смисъл т.1 ТР№1/2009г- ОСГТК на ВКС/. Съдът е разгледал предявения иск, на предявеното основание и е определил процесната наемна цена на базата на уговореното между страните, като е тълкувал действителната им воля, а не по силата на „производно” облигационно правоотношение. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол и определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби, като последният не е длъжен и не може да извежда правния въпрос отзначение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника сумата 800 лева разноски пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.11.2016г. по гр.д.№705/2016г. на ОС Русе.
ОСЪЖДА С. на ж.-с.М. да заплати на Община – [населено място] сумата 800 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: