О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1039
София, 09.08.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1917 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. Н. С. от [населено място], приподписана от адв. Д. В., против въззивното решение № І-157 от 23 ноември 2012 г., постановено по в.гр.д. № 1855 по описа на окръжния съд в гр. Бургас за 2012 г., с което са отменени решение № 182 от 11 ноември 2011 г., постановено по гр.д. № 397 по описа на районния съд в гр. Карнобат за 2011 г., решение № 56 от 2 април 2012 г. и решение № 143 от 6 август 2012 г., постановени по същото първоинстанционно гражданско дело, и вместо тях е отхвърлен искът на С. против Х. Г. С. и Д. В. С. – двамата от [населено място], за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот от С. и съпругата му К. С. срещу задължението на Х. и Д. С. да полагат спрямо прехвърлителите грижи от всестранно естество до края на живота им и да им осигуряват пожизнено издръжка лично или чрез трето лице.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно, защото съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства – ответниците не само че не полагат грижи за касатора, но и имат лошо отношение спрямо него; касаторът сам си пазарува продукти, сам си готви или купува готова храна, сам купува лекарства, сам осигурява отопление; ответниците живеят със съпругата на касатора и отопляват стаите, които обитават с ток, а дървата, закупени от ответника, се използват за автоработилница, в която също се използва много ток; използваната от касатора електрическа енергия е много малко, той готви на газов котлон; касаторът е построил магазин и работил в него до 2006 г.; касаторът плаща данъка на къщата и свои нужди, сам се пере, глади, кърпи; показанията на съпругата му са силно пристрастни, защото от 2006 г. са разделени; ако ответникът е давал издръжка на касатора, е нямало да има възможност да закупи друго жилище. С допълнителна молба изложените в касационната жалба оплаквания се поддържат и доразвиват. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи, че са налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като като заинтересована страна не е конституирана К. С., която е също прехвърлителка на процесния имот. Иска се допускане на касационното обжалване поради вероятността решението да е недопустимо.
Ответниците Х. Г. С. и Д. В. С. – двамата от [населено място], не представят отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че никой от прехвърлителите срещу задължение за гледане и издръжка не може да бъде ограничен в правото си да иска развалянето на договора само до размера на неизпълнената част или само за частта на неизпълнението по отношение на един от кредиторите; не е налице съвместна процесуална легитимация, макар да е поискано разваляне на договора не само по отношение на единия прехвърлител, а изцяло; след преценка на свидетелските показания е прието, че ищецът не е доказал съществено неизпълнение от страна на ответниците, което да е основание за разваляне на договора; показанията на сестрата на ищеца не са убедителни в степен да изградят твърдо убеждение на съда за наличие на съществено неизпълнение на договора, а св. Л. не установява почти никакви факти.
Касационният съд приема, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационното обжалване.
Доколкото може да се прецени от изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, то се търси при условията на т. 1 на ТР № 1 по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК – ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Твърдението за недопустимост на въззивното решение се обосновава с виждането на ищеца, че като заинтересована страна в процеса е следвало да бъде конституирана съпругата му К. С., която също е прехвърлител на имота.
Тезата на касатора не може да бъде споделена. От една страна, като ищец, той самият е избрал да атакува целия договор и да иска развалянето му изцяло, което е прието от въззивния съд за допустимо. Това разбиране не е в синхрон със задължителната съдебна практика – така например в решение № 82 по гр.д. № 1313/2009 г., ІV г.о., се приема, че когато собствеността на имот е прехвърлена срещу задължението за издръжка и гледане на две лица, ако в нотариалния акт не е уговорено изрично друго, половината от прехвърленото е за издръжката и гледането на едното, а другата половина за издръжката и гледането на второто лице и неизпълнението по отношение на единия от кредиторите е основание за разваляне на договора за половината от прехвърленото; страните могат да уговорят неделимост на задължението и за кредиторите съгласно чл. 129, ал. 1 ЗЗД, но това може да стане само изрично в договора, тъй като от естеството (природата) на задължението не следва неделимост за кредиторите, каквито и да са отношенията между тях, още повече тези отношения може да бъдат променени. Независимо от това обвързващо тълкуване, предвид изхода на спора, а и липсата на правен въпрос, не е налице основание за допускане на касационното обжалване по подобен проблем, тъй като сочената задължителна практика обосновава неправилност, а не недопустимост на съдебното решение. Самият касатор като ищец не е поискал съпругата му в качеството й на прехвърлител на имота, да вземе участие в спора като страна. Касаторът поддържа само, че тя е заинтересована, и това би било вярно в случай, че действително е било възможно договорът да бъде развален изцяло, но предвид сочената задължителна съдебна практика, а и отхвърлянето на иска от въззивния съд, правата на прехвърлителката, при липса на твърдения от нейна страна за неизпълнение на задълженията по договора от страна на приобретателите, не са били застрашени. Доколкото отново посочените разсъждения са на плоскостта на правилността на решението, а не на неговата допустимост, то и искането за допускане на касационно обжалване предвид вероятната недопустимост на решението поради неучастието на един от прехвърлителите в него като помагач на някоя от страните, е неоснователно.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № І-157 от 23 ноември 2012 г., постановено по в.гр.д. № 1855 по описа на окръжния съд в гр. Бургас за 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: