О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1039
гр. София, 17.11.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1001 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година, ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 606 от 11.05.2009 год. по гр. д. № 2473/2008 год. на Варненския окръжен съд е оставено в сила първоинстанционното решение от 26.06.2008 год. по гр. д. № 4275/2007 год. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявения с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ иск за признаване правото на ищците, като наследници на Т. Г. Я. , на възстановяване на собствеността върху нива от 7 дка в м. “Д” в кв. Виница, гр. В., при описаните в решението граници.
Въззивното решение е обжалвано в срока по чл. 283 ГПК от ищците с оплаквания за неговата неправилност и молба за отмяната му, като вместо това предявеният иск бъде уважен.
Ответниците не са взели становище по касационната жалба.
В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, преповтарящо съдържанието на касационната жалба, касаторите се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението. Поддържат, че въпросът, по който въззивният съд се е произнесъл, касае приложението на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, и този въпрос според тях е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, в настоящия си състав на ІІ г. о. намира, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
За да остави в сила първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че ищците не са установили по несъмнен начин обстоятелството, че техният наследодател Т е бил собственик на спорния имот на поддържаното придобивно основание – наследяване от неговия наследодател, нито правото на собственост на последния на поддържаното основание – дарение, и то към момента на включването му в стопанството през 1958 год. По делото е установено, че към този момент наследодателят на ищците не е бил жив /починал през 1948 год./, поради което и правото на собственост върху имота към релевантния момент е принадлежало на неговите наследници по закон, които са могли да искат възстановяване на собствеността върху съответната идеална част. Предявеният иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е отхвърлен именно поради това, че не е установено наследодателят на ищците да е бил собственик на спорния имот към момента на образуване на стопанството на основание твърдения придобивен способ.
Изложените от касаторите съображения относно формулировката на материалноправния или процесуалноправен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, не обосновават такъв, по който въззивният съд се е произнесъл, и който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посочването за такъв “прилагането на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ” не е достатъчно основание да се приеме, че е налице общата предпоставка за допускане на касационното обжалване на решението, тъй като приложението на материалния закон е относимо към правилността на съдебния акт, по който въпрос в настоящето производство съдът не може да се произнася. За да обосноват предпоставките за допускане на касационното обжалване, касаторите носят тежестта да формулират точно и ясно правния въпрос от значение за изхода на спора, и по който въпрос въззивният съд се е произнесъл при наличието на една от останалите, предвидени в т. т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставки. Без посочване на този въпрос, настоящата инстанция не би могла да прецени поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, още повече, че и липсват изложени съображения за възможните му хипотези.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ІІ гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 606 от 11.05.2009 год. по гр. д. № 2473/2008 год. по описа на Варненския окръжен съд по подадената от ищците, чрез а. Ст. С. , касационна жалба срещу него.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: