О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№104
гр. София, 01.04.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на дванадесети март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2952 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба и частна касационна жалба на Община Сапарева баня срещу решение №234 от 27.07.2018 г. по в.т.д.№287/2018 г. на АС Пловдив.
С решението в обжалваната част, след частична отмяна на решение №128 от 20.12.2017 г. по т.д.№225/2016 г. на ОС Пазарджик, е отхвърлен предявеният от Община Сапарева баня срещу „Пътстрой” ООД и „Стронг партнърс” ЕООД като съдружници в ДЗЗД „Валявица” иск по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за солидарното им осъждане да заплатят сума в размер на 13 061 лв. с ДДС, представляваща част от авансово заплатени 20% от общата стойност на договор №44/11.09.2013 г., като е потвърдено решение №128 от 20.12.2017 г. по т.д.№225/2016 г. на ОС Пазарджик в частта, с която е отхвърлен предявеният от Община Сапарева баня срещу „Пътстрой” ООД и „Стронг партнърс” ЕООД като съдружници в ДЗЗД „Валявица”, иск по чл.92 от ЗЗД за солидарното им осъждане да заплатят сумата от 36 939 лв. с ДДС неустойка за забава по чл.29 от договор №44/11.09.2013 г., дължима за периода 01.09.2015 г. – 21.12.2015 г.
С обжалваното въззивно решение е отменено и определение №87 от 06.02.2018 г. по т.д.№225/2016 г. на ОС Пазарджик, постановено в производство по чл.248 от ГПК, вместо което решение №128/20.12.2017 г. по т.д.№225/2016 г. на ОС Пазарджик е изменено в частта за разноските, като Община Сапарева баня е осъдена да заплати на „Пътстрой” ООД допълнително сумата от 2 560 лв. адвокатско възнаграждение за първата инстанция /или общо адвокатско възнаграждение за първата инстанция, наред с присъдените с решението, в размер на 5120 лв./.
В касационната жалба се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС: 1. При договор за изработка с предмет извършване на строително-монтажни работи, лошите климатични условия през есента и зимата представляват ли обективна, непредвидима и непреодолима причина, изключваща отговорността на изпълнителя за забавено изпълнение, респективно за извършване на СМР в уговорения между страните по спора срок. 2. Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства – без да излага съображения защо ги приема, без да обсъди останалите събрани доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни. 3. Следва ли съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, доводите и възраженията на страните и да отговори на всички възражения в жалбата.
В частната касационна жалба са изложени съображения за неправилност на решението в частта, имаща характер на определение, с която е изменено първоинстанционното решение в частта за разноските, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че въззивният съд, в противоречие с разрешението, дадено в т.3 от ТР №6/2013 г. по т.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, се е произнесъл по следния правен въпрос: Въз основа на какви критерии следва да се извършва преценка на фактическата и правна сложност на делото и съответствието й със заплатеното адвокатско възнаграждение при направено възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.
Ответникът по касация „Пътстрой” ООД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на касационната жалба, не взема становище по частната касационна жалба и претендира присъждане на направени пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът „Стронг партнърс” ЕООД не заявява становище по жалбите.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба в частта, с която се иска отмяна на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от Община Сапарева баня срещу „Пътстрой” ООД и „Стронг партнърс” ЕООД като съдружници в ДЗЗД „Валявица” иск по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за солидарното им осъждане да заплатят сума в размер на 13 061 лв. с ДДС, представляваща част от авансово заплатени 20% от общата стойност на договор №44/11.09.2013 г., е недопустима с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК, тъй като в случая се разглежда търговски спор по смисъла на чл.365, от ГПК, респективно делото е търговско, а размерът на цената на иска по 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД /13 061 лв./ е под 20 000 лв., поради което в тази част, касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
В останалата част касационната жалба и частната касационна жалба са допустими – подадени са от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорни, обстоятелствата, свързани със сключването /след проведена процедура по ЗОП/ на договор за СМР №44/11.09.2013 г., както и авансовото превеждане на сумата от общо 74 088 лв. от възложителя Община Сапарева баня на изпълнителя ДЗЗД „Валявица”, в което участват „Пътстрой” ООД и „Стронг партнърс” ЕООД. Посочил е, че след откриването на строителната площадка на 16.07.2014 г. е било невъзможно извършването на СМР заради неточност на представения от възложителя проект /за което същият е бил своевременно уведомен/, свързана с неприложимостта на проекта към терена, върху който следва да се извършат СМР, поради което е счел, че до отстраняване на пречките за извършване на СМР /на 31.07.2015 г., когато е подписан акт образец 11 за продължаване на строителството/ не може да се приеме, че за изпълнителя е текъл предвидения в чл.3 от договора срок – 60 календарни дни от датата на откриване на строителната площадка. Изложил е съображения, че при изпълнение на задълженията си по договора изпълнителят е бил затруднен от обстоятелството, че по екопътеката /във връзка с която са се изпълнявали договорените СМР/ е минавала лека и тежка техника на живеещите наоколо, която не е можела да бъде спряна въпреки положените усилия от изпълнителя, в резултат на което се е стигнало до повреждане на положената настилка и необходимост от нейното повторно полагане, като в хода на изпълнението са се появили и свлачищни процеси в участъци под и над екопътеката, изискващи изпълнение на допълнителни СМР. Установил е, че във връзка с посоченото и поради тежките метеорологични условия през периода от месец октомври и през цялата зима, изпълнителят многократно е искал срещи с възложителя, за да се уточнят изпълнените до момента работи, да се уговорят сроковете за завършване на обекта, като е поискано съдействие от възложителя, изразяващо се в сформиране на техническа комисия, която да протоколира и определи количествата на допълнителните СМР, но поисканите срещи не са се осъществили. Посочил е, че при твърдения и доказателства за непредвидени обстоятелства при изпълнението на договора по смисъла на чл.25, свързани с въздействия на хора и на природни сили върху извършените СМР и искано съдействие от възложителя /доказателствата са за искания през периода месец септември 2015 г. до месец ноември 2015 г./ за продължаване на срока за изпълнение на задълженията по договора, каквато възможност изрично е предвидена в чл.24 ал.1 от договора, възложителят не е предприел каквито и да е било действия, като не е изпратил отговор на изпълнителя, а реакцията му на исканията на изпълнителя е изявлението за прекратяване на договора, съдържащо се в нотариалната покана от 22.12.2015 г. В този смисъл е достигнал до извод, че от страна на възложителя е налице неизпълнение на задължението му по чл.20, т.2 от договора да съдейства за изпълнението на уговорените работи, като своевременно решава всички проблеми, възникнали в процеса на работа, с оглед което и като е взел предвид клаузата на чл.24, ал.3 от договора, според която ако непредвидени обстоятелства са възпрепятствали изпълнителя да осъществява дейностите по договора, сроковете спират да текат и на изпълнителя не може да се търси отговорност за неизпълнение или забава, въззивният съд е намерил, че изпълнителят не дължи неустойката за забавеното изпълнение на задълженията по договора, предвидена в чл.29 – в случая не е налице разваляне на договора поради неговото неизпълнение, а прекратяването му, но дори да се приеме, че става дума за разваляне, процесният договор като такъв за СМР е с продължително изпълнение и неговото разваляне няма обратно действие, съгласно изричната разпоредба на чл. 88 ал. 1 от ЗЗД.
По отношение на частната жалба, подадена от „Пътстрой” ООД срещу определение № 87 от 06.02.2018 г., постановено в производство по чл.248 от ГПК по т.д. №225/2016 г. на ОС Пазарджик /в което с определение №327 от 30.04.2018 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка/, в решението въззивният съд е изложил мотиви, че предвид размера на цената на исковете, предявени срещу ответника „Пътстрой” ООД, минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 2560 лв., но освен по предявените два обективно съединени иска с цена съответно 13061 лв. и 36939 лв., на ответника „Пътстрой“ ООД е предоставена правна защита и по поддържаните в процеса при условията на евентуалност, процесуални възражения за прихващане на дължимите суми с вземания, които „Пътстрой“ ООД има към Община Сапарева баня за изпълнени СМР по договор, до размера на сумите по предявените искове. Посочил е, че и по тези възражения са събирани доказателства и са излагани правни доводи, като съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, е намерил, че от уговорения и заплатен адвокатски хонорар в размер на 7 300 лв., на ответника „Пътстрой“ ООД следва да се присъди сумата от 5120 лв.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, формулираният от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК към касационната жалба първи въпрос не е обусловил правната воля на съда, тъй като в решението не е възприето предпоставеното от касатора становище, че лошите климатични условия през есента и зимата представляват обективна, непредвидима и непреодолима причина, изключваща отговорността на изпълнителя за забавено изпълнение. Както бе посочено, решаващ мотив за отхвърляне на иска по чл.92 от ЗЗД е възприетото от въззивния съд становище, че възложителят не е изпълнил задължението си по чл.20, т.2 от договора да съдейства за изпълнението на уговорените работи, като изпълнителят не е приключил в срока по договора изпълнението на СМР именно поради неоказано съдействие от страна на възложителя с оглед възникналите непредвидени обстоятелства, хипотеза, изрично предвидена в процесния договор.
От друга страна при постановяване на решението в допустимата за обжалване част, въззивният съд е изложил мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като е дадено собствено разрешение по очертания от ищеца предмет на делото, след произнасяне по приетите за релевантни, с оглед този предмет, възражения на страните – в решението е възприета тезата на ищеца във въззивната жалба относно действието на прекратяването на договора за изработка, като е налице произнасяне и по доводите, свързани с основателността на иска по чл.92 от ЗЗД, вкл. и тези относно изпълнението на задълженията на възложителя. В този смисъл поставените в изложението втори и трети въпроси не са решени в противоречие с посочената от касатора практика, а и със служебно известната на настоящия състав практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК. Съгласно последната, в задължение на съда е да даде собствено разрешение по предмета на делото, като обсъди доводите и възраженията на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и допустимите според ГПК доказателствени средства.
Предвид зиложеното решението в частта по иска по чл.92 от ЗЗД не може да се допусне до касационно обжалване.
Касационно обжалване не следва да се допусне и по частната касационна жалба на Община Сапарева баня.
Формулираният от касатора въпрос за критериите по които следва да се извършва преценка на фактическата и правна сложност на делото и съответствието й със заплатеното адвокатско възнаграждение при направено възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, не е обусловил правната воля на съда – по същество изводът на съда за размера, в който следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в полза на „Пътстрой” ООД, е направен предвид становището, че в материалния интерес на делото, разгледано от първоинстанционния съд, следва да се включи и размера на сумите, с които е направено възражение за прихващане /равен на сумите по предявените искове/, а не поради висока фактическа и правна сложност на делото, водеща до извод за необходимост от присъждане на възнаграждение в размер по-висок от определения в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изхода на спора, касаторът дължи на ответника по касация „Пътстрой” ООД, направени пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 400 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Община Сапарева баня срещу решение №234 от 27.07.2018 г. по в.т.д.№287/2018 г. на АС Пловдив в частта му, с която след частична отмяна на решение №128 от 20.12.2017 г. по т.д.№225/2016 г. на ОС Пазарджик, е отхвърлен предявеният от Община Сапарева баня срещу „Пътстрой” ООД и „Стронг партнърс” ЕООД като съдружници в ДЗЗД „Валявица” иск по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за солидарното им осъждане да заплатят сума в размер на 13 061 лв. с ДДС, представляваща част от авансово заплатени 20% от общата стойност на договор №44/11.09.2013 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№2952/2018 г. на ВКС, ТК, Второ отделение в тази част.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №234 от 27.07.2018 г. по в.т.д.№287/2018 г. на АС Пловдив в частта му, с която е потвърдено решение №128 от 20.12.2017 г. по т.д.№225/2016 г. на ОС Пазарджик в частта, с която е отхвърлен предявеният от Община Сапарева баня срещу „Пътстрой” ООД и „Стронг партнърс” ЕООД като съдружници в ДЗЗД „Валявица”, иск по чл.92 от ЗЗД за солидарното им осъждане да заплатят сумата от 36 939 лв. с ДДС, неустойка за забава по чл.29 от договор №44/11.09.2013 г., дължима за периода 01.09.2015 г. – 21.12.2015 г.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №234 от 27.07.2018 г. по в.т.д.№287/2018 г. на АС Пловдив в частта му /имаща характер на определение/, с която е отменено определение №87 от 06.02.2018 г. по т.д.№225/2016 г. на ОС Пазарджик, постановено в производство по чл.248 от ГПК, вместо което решение №128/20.12.2017 г. по т.д.№225/2016 г. на ОС Пазарджик е изменено в частта за разноските, като Община Сапарева баня е осъдена да заплати на „Пътстрой” ООД допълнително сумата от 2 560 лв. адвокатско възнаграждение за първата инстанция /или общо адвокатско възнаграждение за първата инстанция, наред с присъдените с решението, в размер на 5120 лв./.
ОСЪЖДА Община Сапарева баня БУЛСТАТ000261616 да заплати на „Пътстрой” ООД[ЕИК] сумата от 2 400 лв. разноски пред ВКС.
Определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
В останалата част определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.