4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
София, 12.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3944 по описа за 2018 год. за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. Н. А. чрез адв.М. Б. против решение № 105 от 4.06.18г.по в.гр.дело № 215/18г.на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1478 от 24.11.17г.,поправено с решение № 131 от 6.02.18г.,постановени по гр.дело № 2894/16г.на Пловдивския окръжен съд. С него са отхвърлени предявените от Л. Н. А. срещу Л. Д. Б., Н. Д. А. и Ж. Д. А., действаща със съгласието на своята майка и законен представител Т. Й. М. искове за разваляне на договор за покупко – продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт № 149, том 20, н.д.№ 6686 от 23.07.92г.и на договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт № 88,том 7, н.д.№ 3033 от 17.07.80г. до размер на 5/8 ид.ч. от имота, като задължението на ответниците по отношение на ищцата по нот.акт № 149/92г.е преобразувано от такова в натура по гледане и издръжка в неговия паричен еквивалент за заплащане на сумата от по 441.76 лв месечно, считано от 4.01.17г.до настъпване на промяна в обстоятелствата,наложили трансформация на натуралната грижа в парична равностойност.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателката поддържа, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване .Правните въпроси не са конкретно формулирани, но се свеждат до задължението на въззивния съд да обсъди всички относими доказателства в тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните във връзка с забавата на кредитора и за задължението на длъжника при неоказване на съдействие от негова страна да трансформира изпълнението в паричен еквивалент.
В отговор по чл.287 ГПК ответниците по жалбата молят да не се допуска въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване,намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че с договор от 17.07.80г.Н. А. със съгласието на съпругата си Л. А. е прехвърлил на сина им Д. Д. вилна сграда в [населено място], ведно с правото на строеж върху мястото, срещу гледане и издръжка на двамата до края на живота им лично от него,независимо от семейното му положение, а с договора от 23.07.92г.Л. А. е прехвърлила на сина си дворното място с жилищната сграда в него в [населено място], [улица], срещу задължение за издръжка и гледане да края на живота й лично от него, независимо от семейното му положение.Установено е, че прехвърлителят Н. А. е починал на 11.07.91г.и за наследници е оставил съпругата си Л. А. и децата Л. А., Ж. Д. и Д. А., последният – приобретател по двата договора, е починал на 29.04.14г.и оставил за наследници ответниците – негови дъщери.С решение № 1924 от 12.12.15г.по гр.дело № 3421/14г.на ОС- Пловдив е отхвърлен искът,предявен от Л. А. срещу настоящите ответници за разваляне на договора от 23.07.92г.Същото е потвърдено с решение № 62 от 5.04.16г.по в.гр.д.№ 80/16г.на АС- Пловдив,чието касационно обжалване не е допуснато.Съдебните инстанции са приели,че задължението за издръжка и гледане е изпълнявано добросъвестно и в пълен обем от приобретателя Д. А. до смъртта му, а след това наследниците му са били поставени в невъзможност от страна на прехвърлителката да го изпълняват, поради което са започнали да й плащат парична издръжка.С оглед на това е прието, че със сила на пресъдено нещо са преклудирани фактите и обстоятелствата относно изпълнението на договора до 16.03.16г.,когато са приключили устните състезания пред въззивната инстанция и допустим предмет на разглеждане по настоящото дело е периодът след посочената дата.След анализ на събраните по настоящото дело гласни и писмени доказателства, както и на заключението на съдебно-психиатричната експертиза, въззивният съд е изложил съображения, че ответниците не само са изразили готовност, но и са предприели действия по изпълнение на задължението си, посещавайки баба си в дома й, носейки и храна, заплащайки консумативите за електроенергия,а ответницита Н. А., считано от м.април 2016г.е изпращала ежемесечно на ищцата сума от по 450 лв за издръжката й. Посочено е, че тези техни действия не са довели до изпълнение чрез ежедневно и непрекъснато поемане на грижите за личната и битова хигиена на А., осигуряване на храна, облекло, отопление, медицинско обслужване и лекарства, от каквито е имала нужда предвид възрастта и здравословното й състояние, но причината за това е поведението на самата ищца, която е отказвала да приеме храна от тях, гонела ги е от дома си и е заявявала, че не ги иска, без да има основание за това.При това положение съдът е приел,че е налице забава на кредитора, която съгласно чл.96 ал.1 ЗЗД освобождава длъжниците от отговорност за неизпълнение на задълженията в натура, но не и от задължението да престират като трансформират същото в парично чрез плащане на издръжка, която е определена в размер на 441.76 лв месечно съобразно заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Въззивният съд се е произнесъл в обема на търсената с въззивната жалба защита съобразно правомощията си по чл.269 ГПК.Обсъдил е събраните по делото писмени и гласни доказателства,в т.ч. и заключенията на съдебно –психиатричната и съдебно-счетоводните експертизи, в тяхната взаимна връзка и е изложил правни съображения.
В приложеното решение № 238 от 26.10.15г.по гр.дело № 1368/15г.на ІІІ г.о. на ВКС,както и в решение № 363/ 26.05.2010 г. по гр.д.№ 756/ 2009 г., ІІІ г.о., решение № 82/ 05.04.2011 г. по гр.д.№ 1313/ 2009 г., ІV г.о. и решение № 494/16.11.2011г. по гр.д. № 642/11г. ІV г.о., всички постановени по реда на чл. 290 ГПК, е прието,че забавата на кредитора освобождава длъжника от последиците на неговата забава, но не го освобождава от задължението. Докато кредиторът е в забава, длъжникът продължава да дължи всичко по договора. До предявяването на иска за разваляне на договора е било налице неизпълнение от страна на длъжника, но това неизпълнение не е било виновно. С предявяването на иска длъжникът е поставен в забава. От този момент на негово разположение е възможността да предложи изпълнение в течение на процеса и поиска от съда, съгласно чл. 87, ал. 3, изр. 2 ЗЗД, да му определи според обстоятелствата срок за това, като трансформира цялото неизпълнено в натура задължение за минало време – в парично. Когато прехвърлителят неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, той се поставя в забава. Това позволява задължението за издръжка да се изпълнява в пари, а задължението за полагане на грижи да се погаси поради невиновна невъзможност за длъжника. Неприемането, съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява, според обстоятелствата – в натура или в пари. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация. Нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация на задължението за издръжка. При неоправдано неоказване на съдействие от страна на кредитора за изпълнение на задължението за полагане на издръжка и грижи в натура, длъжникът следва веднага да трансформира задължението си за издръжка в парично.
Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с цитираната практика.
Върховният касационен съд намира,че релевираното от касатора основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение не се установява. Очевидно неправилен е съдебният акт при допуснати от съда нарушения, при които законът е приложен в неговия противоположен смисъл,т.е.съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формиране на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно и безпристрастно, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение, не може да се обоснове наличието на очевидна неправилност,която е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.Доводите в касационната жалба съставляват оплаквания за неправилна интерпретация на доказателствата при формиране на вътрешното убеждение на съда и за необоснованост, които подлежат на проверка по чл.281 т.3 ГПК, но само след допусната касация.
Разноски не се присъждат в полза на ответниците по жалбата,тъй като такива не са поискани и не са направени.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 105 от 4.06.18г. по гр.дело № 215/18г.на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.