5
определение по ч.гр.д.№ 2018 от 2017 г. на ВКС, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
София, 13.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо отделение на Гражданска колегия в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като взе предвид докладваното от съдия Гроздева ч.гр.д.N 2018 по описа за 2017 г., приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ц. И. Ш., П. И. Ш. и И. П. И. срещу определение № 171 от 08.03.2017 г. по в.ч.гр.д.№ 75 от 2017 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено определение № 513 от 17.11.2016 г. на Троянския районен съд за прекратяване на гр.д.№ 382 от 2015 г. в частта му по предявения по това дело иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
В частната жалба се твърди, че определението на Ловешкия окръжен съд е незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и необосновано.
Като основания за допускане на касационното обжалване на това определение са посочени чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Според касаторите, обжалваното определение противоречи на задължителната практика на ВКС /Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. по гр.д.№ 11 от 1997 г. на ОСГК на ВКС, решение № 680 от 14.04.2010 г. по гр.д.№ 341 от 2009 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., т.3А от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по т.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС/ по следните правни въпроси:
1. При условие, че законодателят не е поставил изискване за форма на заявлението, с което се сезира поземлената комисия, то може ли да се приеме за такова заявление и документ, който няма такова наименование /в случая разделителен протокол/, но има реквизитите на заявлението и съгласно изискването на закона може да изпълни функциите му ?
2. Налице ли е правен интерес от предявяване на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, когато в решението на поземлената комисия неправилно са отразени адресатите на това решение, което съществено променя дяловете им в съсобствеността ?
3. При невъзможност да се обжалва административен акт на поземлена комисия /доколкото позитивните решения на поземлената комисия не подлежат на обжалване/, не следва ли да се приеме, че е налице правен интерес от предявяването на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, като единствена правна възможност да се установят правилно правата на съсобственост във възстановената земеделска земя ?
Освен това, касаторите считат, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор от 11.05.2017 г. ответниците по жалбата М. Ц. Й., Т. Ц. Г. и А. И. Ч. оспорват частната жалба. Молят касационното обжалване на определението да не бъде допускано.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия счита следното: Частната жалба е подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК: жалбоподателите са били уведомени за определението на Ловешкия окръжен съд на 15.03.2017 г., а частната жалба е подадена на 22.03.2017 г.
Съгласно чл.274, ал.3 ГПК обаче определението на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено определението на Троянския районен съд за прекратяване на делото, подлежи на касационно обжалване само при наличие на някое от основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
В случая няма основания за допускане на касационно обжалване на определението на Ловешкия окръжен съд поради следното:
Първият поставен въпрос /при условие, че законодателят не е поставил изискване за форма на заявлението, с което се сезира поземлената комисия, то може ли да се приеме за такова заявление и документ, който няма такова наименование /в случая разделителен протокол/, но има реквизитите на заявлението и съгласно изискването на закона може да изпълни функциите му/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй почива на неправилната изходна постановка, че Законът за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ и правилника за неговото приложение /ППЗСПЗЗ/ не изискват определена форма и реквизити на заявленията за възстановяване на собствеността върху земеделските земи. Законът изисква заявлението да е подадено пред общинската служба по земеделие, в писмена форма и да съдържа описание на имотите и доказателства за правото на собственост- чл.12, ал.1 ЗСПЗЗ. Съгласно чл.13, ал.1 ППЗСПЗЗ заявлението следва да съдържа: посочване на общинската служба по земеделие; трите имена, адреса и ЕГН на заявителя и представителя му, ако има такъв; трите имена на наследодателя; описание на имотите; в какво се състои искането; посочване на приложените доказателства и подпис на заявителя или на неговия представител. Документ, подаден до общинска служба по земеделие в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ, който не е наименован заявление и не съдържа изискуемите от закона реквизити на заявлението, не представлява заявление за възстановяване на собствеността върху земеделските земи.
Вторият и третият поставени въпроси /2. Налице ли е правен интерес от предявяване на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, когато в решението на поземлената комисия /сега общинска служба по земеделие/ неправилно са отразени адресатите на това решение, което съществено променя дяловете им в съсобствеността и 3. При невъзможност да се обжалва административен акт на поземлена комисия /доколкото позитивните решения на поземлената комисия не подлежат на обжалване/ не следва ли да се приеме, че е налице правен интерес от предявяването на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, като единствена правна възможност да се установят правилно правата на съсобственост във възстановената земеделска земя/ също не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са от значение за конкретното дело: За решаването на единствения относим към обжалваното определение процесуалноправен въпрос /допустим ли е предявеният от наследниците на П. И. Д. иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване по отношение на ответниците, че към момента на внасяне в ТКЗС описаните в исковата молба земеделски земи са били собственост на П. И. Д., починал на 08.02.1975 г./ без значение е на чие име е постановено решението на общинската служба по земеделие за възстановяване на собствеността върху тези земи. Съгласно приетото в задължителната практика на ВКС, посочена и от касатора / Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. по гр.д.№ 11 от 1997 г. на ОСГК на ВКС и т.3А от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по т.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС/ за решаването на този процесуален въпрос от значение е само дали ищците са подали заявление за възстановяване на собствеността в полза на наследниците на П. И. Д. в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ или дали са предявили иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ до 12.05.2007 г.
Решението на ОСЗ, с което по подадено заявление за възстановяване на собствеността върху земеделски земи в полза на наследниците на общ на страните наследодател /в случая И. П. Д., починал на 03.12.1955 г./, се възстановявана собствеността на наследниците на общия наследодател и на един от неговите синове /в случая И. П. Д. и сина му Ц. И., починал на 04.02.2013 г./, не поражда спор за собственост по смисъла на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ между наследниците на общия наследодател, тъй като нито по никакъв начин не променя притежаваните от тях квоти в съсобствеността. Съгласно чл.14, ал.1, т.1, изр.5 и изр.6 ЗСПЗЗ, когато се възстановява правото на собственост на починал собственик, решението на Общинската служба по земеделие се издава общо на неговите наследници, като квотите им в съсобствеността се определят по реда на Закона за наследството. Следователно, решението на ОСЗ- [населено място] от 22.02.1993 г. нито определя, нито променя квотите на съсобственост на наследниците на И. П. Д.. Тези квоти не могат да бъдат определени и в производство по предявен иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Едва в един бъдещ процес по делба на възстановените по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи или за установяване на собственост по реда на чл.124, ал.1 ГПК или чл.108 ЗС, със съдебното решение тези квоти ще бъдат установени- ще се признаят равни права на всеки от наследниците на общия наследодател И. П. Д. или ще се признаят по-големи права на наследниците на единия му син Ц. И., ако се докаже по делото, че той е бил собственик на част от делбените имоти на лично основание, а не само като наследник на общия наследодател И. Д..
Поради гореизложеното, касационното обжалване на определението на Ловешкия окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 171 от 08.03.2017 г. по в.ч.гр.д.№ 75 от 2017 г. на Ловешкия окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.