О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
София, 17.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 20.01.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 3901 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2 ,във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Т. К. П. от [населено място], чрез адв. Н. А. – САК, против определение на Бургаския окръжен съд № VІ-1321 от 22.05.2013 год., по ч.гр.д.№ 661/ 2013 год., с което е върнато, като просрочено, възражението и по чл.423, ал.1 ГПК, вх.рег. на БОС № 4930 от 25.03.2013 год. против заповед за изпълнение на парично задължение на кредитора – заявител [фирма], [населено място] № 77 от 01.02.2012 год., издадена, на осн. чл.417, т.2 ГПК по ч.гр.д.№ 1082/ 12 год. на Царевския районен съд, оставено е без разглеждане, като недопустимо, искането и, основано на чл.423, ал.2 ГПК за спиране на изпълнението по изп.д. № 20128040401044 на ЧСИ Д. Н., като без разглеждане е оставена и частната жалба на настоящия частен жалбоподател по чл.419 ГПК срещу разпореждане за незабавно изпълнение на горепосочената заповед и е прекратено производството по ч.гр.д.№ 661/2013 год. на Бургаския окръжен съд.
Частният жалбоподател въвежда оплакване за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваното определение, излагайки в тази насока подробни съображения в частната си жалба.
Ответната па частната жалба страна не е заявила становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Частният жалбоподател не е изложил конкретни аргументи относно твърдяната нищожност и недопустимост на обжалвания съдебен акт на Бургаския окръжен съд, а от извършената служебна проверка в настоящето производство се установява, че същият е валиден и допустим – издаден от законно определен съдебен състав в изискуемата се от процесуалния закон форма, в рамките на правораздавателната власт на съда, който го е постановил и в съответствие с упражненото от частния жалбоподател потестативно публично процесуално правомощие на частна жалба, поради което тези пороци на съдебния акт, предмет на подадената частна жалба са недоказани.
Неоснователно е и оплакването за неправилност на определението на Бургаския окръжен съд.
При постановяването му въззивната инстанция е съобразила, че частният жалбоподател П. е подала възражението си по чл.423 ГПК на 25.03.2013 год., без да посочи конкретната дата, на която е узнала за издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1082/2012 год. и въпреки дадените и с разпореждане № 893/03.04.2013 год. указания касателно момента на узнаване същият не е бил конкретизиран. Поради това, дължимата преценка за допустимост въззивният съд е извършил въз основа на всички събрани по делото доказателства, вкл. отправената до длъжника покана за доброволно изпълнение.
Счетено е, че доколкото на 08.10.2012 год. с придружаваща писмена молба П. е представила на съда в заповедното производство покана на ЧСИ за доброволно изпълнение, носеща датата на връчване лично на адресата – 04.09.2012 год., факт, останал неоспорен към датата на депозиране преписа от същата, то дори и да се възприеме за основателно становището на последната за нередовното и известяване, като страна и за момент на узнаване съдържанието на процесната заповед за изпълнение да се счете най – благоприятната за нея дата – 08.10.2012 год., едномесечният срок по чл.423, ал.1 ГПК към 25.03.2013 год. е изтекъл, поради което възражението е просрочено и като неподлежащо на разглеждане по същество е разпоредено връщането му.
Въз основа на приетата недопустимост на възражението по чл.423, ал.1 ГПК БОС е изградил краен правен извод, че заявеното от П., като длъжник процесуално публично право да иска спиране на принудителното изпълнение на издадената заповед за изпълнение по реда на чл.423, ал.3, във вр. с ал.2 ГПК е лишено от правен интерес, поради което е оставено без разглеждане. Позовавайки се на обусловеността на частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение от приемане на възражението по чл.423, ал.1 ГПК, което в случая е процесуално недопустимо, поради просрочие, въззивната инстанция е оставила същата без разглеждане, като процесуално недопустима.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Обосновано и в съгласие с нормите на процесуалния закон Бургаският окръжен съд е приел, че дори считано от най- късната и поради това най- благоприятна за П., в качеството и на длъжник в заповедното производство, дата спрямо която следва да се извърши проверка за срочността на подаденото от нейна страна на 25.03.2013 год. възражение по чл.423, ал.1 ГПК, преклузивният едномесечен срок, установен от законодателя е изтекъл, поради което отсъства процесуална възможност за разглеждането му по същество. Следователно, доколкото искането за спиране изпълнението на процесната заповед по чл.423, ал.3, изр.2 ГПК и допустимостта на подадената в това производство от длъжника частна жалба по чл.419 ГПК са изцяло обусловени от спазване на преклузивния срок по чл.423, ал.1 ГПК, то правилно Бургаският окръжен съд е счел, че при безспорното просрочие на възражението по чл.423, ал.1 ГПК, подадено от настоящия частен жалбоподател, водещо до процесуалната му недопустимост, не подлежат на разглеждане по същество, вкл. поради липса на правен интерес за последния и останалите заявени искания, като в тази насока настоящият съдебен състав споделя изцяло правните съображения, изложени в съобразителната част на обжалвания съдебен акт.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от Бургаския окръжен съд определение № VІ-1321 от 22.05.2013 год., по ч.гр.д.№ 661/ 2013 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: