О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
София, 17.02.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на шести февруари двехиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №2125/2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез пълномощника си- юрк. М. Д., срещу решение №1220 от 14.06.2016г. по т.д.2829/15г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба – [фирма], [населено място] /н/, чрез синдика К. И. е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, в каквато връзка е формулирал въпросът : „ По какъв начин и към кой момент следва да се преценява еквивалентността на престациите при иск по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ/отм./ при разпоредителни сделки с недвижими имоти”. Поддържано е, че въззивният съд използва като сравнителен критерий данъчните оценки на недвижимите имоти, което било в противоречие с решение №1/15г. на ВКС, ІІ т.о.Цитирана е част от мотивите на това решение в смисъл, че преценката по приложението на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ във връзка с това, че отчужденото имущество надхвърля по стойност полученото била винаги конкретна, като при разпоредителни сделки еквивалентността на престациите се преценява чрез съпоставка на реалната пазарна стойност на имота към момента на сключване на договора. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правния въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело. С оглед така установената дефинитивност, поставеният въпрос,следва да бъде възприет като частично релевантен по отношение на частта му относима към момента на преценка на еквивалентността на престациите по иск по чл.646, ал.1, т.4 ТЗ / отм./. Частта на въпроса, касаеща начина на определяне тази еквивалентност не е релевантна и не обосновава извод за валидно въведено общо основание. С оглед изложената дефинитивност на правният въпрос, той би бил релевантен и в тази част дотолкова, доколкото е разглеждан от въззивният съд,респективно дотолкова доколкото е въведено в процеса правозащитно възражение от настоящият касатор-ответник по спора, по основателността на иска, свързано с това, че пазарната стойност на имотите е по-ниска от данъчната оценка, от което да бъде изведена неоснователност на исковете, поради липса на твърдяната и установена от синдика чрез данъчните им оценки, нееквивалентност на престациите. Такова възражение,обаче не е въвеждано в процеса. С оплакване в този смисъл не е бил сезиран и въззивният съд, тъй като и във въззивната жалба само е отбелязано, че следва да бъде установявана и пазарната стойност на имотите, без да се обвърже това твърдение с доводи свързани с основателността на иска. Нещо повече във същата жалба, настоящият касатор е поддържал, че сумите вписани в нотариалният акт от 16.09.2002г. съставляват разлика между продажната цена и сума дадена на несъстоятелният длъжник по твърдян от страната договор за временна финансова помощ, поддържала е и наличие на хипотеза по чл.646, ал.3 ТЗ / отм./.Освен това и единственото й доказателствено искане за издаване на удостоверения направено пред въззивният съд е било изцяло уважено с протоколно определение от 05.02.2016г. Доколкото ищецът е доказал претенцията с удостоверяване на балансовата стойност на имотите и данъчната им оценка, то опровергаването на тези доказателства е било в тежест на страната, която следва да въведе твърдение за еквивалентност на престациите, поради по-ниската пазарна стойност на имотите, респективно да го докаже, каквото касаторът не е въвеждал, не е твърдял и съответно не е доказвал, поради което и въззивният съд не го е обсъждал, нито като материалноправен довод, нито като довод за допуснато процесуално нарушение, в какъвто смисъл и тази част от въпроса би добила релевантност по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
По релевантната част от въпроса, страната е поддържала основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е твърдяла противоречие при разрешаването му със задължителна за съдилищата практика – решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК.С цитираната практика е разрешен по този ред, въпросът – към кой момент следва да се преценява еквивалентността на насрещните престации при сделка под режим на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ / ред. бр70 / 1998г. /. По този въпрос, ВКС, ІІ т.о. е приел, че това е момента на сключване на сделката, а по отношение на сделки с недвижими имоти това е момента, в който се поражда вещнопрехвърлителното й действие. По същият въпрос въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като е обсъждал именно момента на сключване на сделките – сравнявайки отразеното като данъчна оценка / към момента на сключване на сделката/ и вписаната в нотариалният акт заплатена цена, занчително по-ниска от тази оценка.
С оглед така депозираното изложение, следователно не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на САС.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1220 от 14.06.2016г. по т.д.2829/15г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: