О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
София, 17.03.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 76 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.1,т.2 ГПК вр. чл.248,ал.3 ГПК.
С определение,постановено на 18.11.2010г. от С. градски съд,ІV-в въззивен състав по гр.д.№4179/2007г. Е. К. И. и Т. К. И. са осъдени да заплатят на С. Г. Д. сумата 500лв. хонорар за един адвокат на основание чл.64,ал.3 ГПК/отм./.
Определението е обжалвано от Е. К. И. и Т. К. И. с оплаквания,че е неправилно и незаконосъобразно и с искане да бъде отменено. Поддържат,че доколкото реална правна помощ от упълномощения от С. Г. Д. адвокат не е била осъществявана,то и възнаграждението не е дължимо.
В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК ответницата по жалба С. Г. Д. изразява становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Частната жалба е допустима ,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.275,ал.2 ГПК.Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Процесуалният закон предвижда право на ответника на разноски при прекратяване на делото /чл.64,ал.3 ГПК/отм./ като единственото установено в закона условие за присъждане на тези разноски е същите да са били направени /чл.64,ал.2 ГПК/отм./,поради което следва да се приеме, че ответникът може да иска присъждане на направените разноски във всички случаи на прекратяване на производството по делото,независимо от обстоятелството кога е бил конституиран и на какво основание, както и след какъв период от време производството по делото е било прекратено. Доколкото разноските са били направени от ответника по повод образувано срещу него исково производство с определен предмет и продължителността на това производство,както и обстоятелството дали същото ще бъде прекратено и в кой момент не могат да бъдат предвидени, тези обстоятелства следва да се приемат за ирелевантни при разрешаването на въпроса за дължимостта и размера на сумата,която следва да му бъде присъдена особено в хипотеза на прекратяване на производството поради отказ от иска,който е обусловен изцяло от волята на предявилите иска лица.
В случая С. Г. Д. е конституирана като ответник в производството по гр.д.№4179/2007г. на 14.09.2010г. на основание чл.120 ГПК/отм./ като наследник по закон на починалата в хода на производството Л. М. И.,на която дата е постановено същата да бъде призована за насроченото за 03.11.2010г. открито съдебно заседание. Конституирането е извършено въз основа на изрично искане на процесуалния представител на предявилите иска лица /молба от 07.09.2010г./,т.е. изразена е воля производството по делото да продължи по отношение на правоприемника на починалата ответница. Изявлението на Т. К. И. и Е. К. И. за прекратяване на производството поради отказ от иска е постъпило в съда на 03.11.2010г.,т.е. в деня на провеждане на откритото съдебно заседание по делото. Ответницата по иска С. Г. Д. е упълномощила адвокат за защита на правата си по гр.д.№4179/2007г. на 01.11.2010г.,т.е. организирала е защитата си непосредствено преди определената дата за провеждане на открито съдебно заседание по делото, като в представения по делото договор за правна помощ изрично е посочено, че при подписването на договора е платено договореното възнаграждение в размер на 500лв. И тъй като в периода от 14.09.2010г. до 01.11.2010г. /датата на сключване на договора за правна помощ/ С. Г. Д. не е била уведомявана за евентуални намерения на предявилите иска лица за отказ от иска, същата е организирала своевременно защитата си по делото,съобразявайки необходимостта от такава защита с естеството на спорното право. Както вече беше отбелязано, евентуалните бъдещи изявления на предявилите иска лица С. Г. Д. не е могла и не е била длъжна да предвиди. Поради това правилно съдът е приел,че по реда на чл.64,ал.3 ГПК/отм./ следва да й бъде присъдена изцяло сумата,платена като договорено възнаграждение на упълномощения от нея адвокат. Тази сума е договорена,както вече беше отбелязано,при сключване на договора за правна помощ,към който момент продължителността на производството, евентуалните бъдещи усложнения от процесуално естество не биха могли да бъдат предвидени.
Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на С. градски съд,ІV-В въззивен състав, постановено на 18.11.2010г. по гр.д.№4179/2007г.,с което Е. К. И. и Т. К. И. са осъдени да заплатят на С. Г. Д. сумата 500лв.-хонорар за един адвокат,на основание чл.64,ал.3 ГПК/отм./.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: