3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
гр. София, 21.02.2011
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на единадесети февруари , две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1012/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на К. Т. В. ЕГН: [ЕГН] от[населено място] срещу решение №553 от 17.06.2010 г.на Софийски апелативен съд/ САС/ по гр.д. №320/2010 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение №622/17.02.2010 г. на Софийски градски съд по гр.д. №2428/2008 г. , В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът по чл. 226 от КЗ срещу [фирма] за разликата между присъдените 56 000 лева-обезщетение за претърпени болки и страдания в следствие на претърпяно ПТП до пълнопредявения размер от 255 000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение. Иска се отмяна в обжалваната част и произнасяне по същество от касационната инстанция в насока уважаване на иска в пълен размер.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят твърди наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, без да посочи конкретен обуславящ правен въпрос.
Ответното застрахователно дружество е депозирало писмено становище за неоснователността на касационната жалба .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП , при което е са причинени множество средни телесни увреждания на ищцата, при което същата е изтърпяла продължителен период болки и страдания, които са били със значителен интензитет през първите 8-10 месеца. В следствие на тези травми с решение на Т. е призната сто процента инвалидност с право на чужда помощ за срок от една година. Ответното застрахователно дружество е застраховател срещу риск „Гражданска отговорност” на водача на МПС , по чиято вина е осъществено вредоносното ПТП. При преценка размера на обезщетението, съдът е отчел високата степен на причинените болки и продължителното страдание на пострадалата ищца, младата и възраст и неблагоприятните прогнози за възстановяване на ляв долен крайник.
Към жалбата липсва изложение на основанията за допускане до касационно обжалване. Жалбоподателят не сочи конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора. Вместо това навежда оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение относно занижения размер на присъденото обезщетение. Прилага казуална практика на ВКС по наказателни дела.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос, а сочи оплаквания за неправилно приложение на материалния закон чл. 52 от ЗЗД / и за необоснованост.
Тези оплаквания , може да бъдат от значение за правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество, съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №553 от 17.06.2010 г.на Софийски апелативен съд/ САС/ по гр.д. №320/2010 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.