О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч.гр.д. № 31 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Обжалвано е определение № 17371/ 14.07.2017 по ч.гр.д. № 6909/ 2016 г. в частта, с която Софийски градски съд е оставил без уважение частната жалба на Г. В. Н. срещу разпореждане от 25.03.2016 г., неточно именувано „определение“, за връщане на исковата молба поради недопустимост на частичните искове по гр.д. № 27052/ 2015 г. на Софийски районен съд, произтичаща от пречката по чл. 126 ГПК.
Определението се обжалва от Г. В. Н. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по множество въпроси. С определение № 95/ 25.04.2017 г. по настоящото дело съставът на Върховния касационен съд ги сведе до следния: Налице ли е процесуалната пречка по чл. 126 ГПК за допустимост на частичния иск, когато между същите страни, на същото основание и за същото вземане е предявен частичен иск, по който по-рано заведеното дело е висящо?
Със същото определение производството по настоящото дело бе спряно поради констатирано противоречие в практиката на ВКС и се предложи на Общото събрание на гражданска и търговска колегия на Върховен касационен съд на Република България да постанови тълкувателно решение по този въпрос (чл. 292 ГПК).
Въпросът бе включен в тълкувателно дело № 3/ 2016 г. По него с т. 3 от ТР № 3/ 22.04.2019 г. ОСГТК на ВКС извърши нормативно тълкуване. Следователно привременната пречка по чл. 292 ГПК е отпаднала, а производството по настоящото дело следва да бъде възобновено.
Настоящият състав на Върховния касационен съд е длъжен първо да разгледа искането за отправяне на преюдициално запитване по предложени от касатора въпроси. Всичките са свързани с прилагането на чл. 47 от Х. на основните права на Европейския съюз.
Съгласно чл. 628 ГПК, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейския съюз. Такова задължение произтича и от Лисабонския договор.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че пречката по чл. 126 ГПК пред допустимостта на частичните искове, по които е образувано гр.д. № 27052/ 2015 г. на Софийски районен съд, осъществява друго висящо гр.д. № 24677/ 2017 на Софийски районен съд. То е между същите страни, на същото основание и по частични искове за същото вземане, а е било образувано по-рано. Пречката е обоснована със силата на пресъдено нещо, която се очаква да породи решението по по-рано предявените частични искове, а от тук – с идентичния предмет на делата.
Пречката е в националния закон – чл. 126 ГПК. За нейното отричане или осъществяване правото на Европейския съюз не се прилага. Съгласно чл. 51 ХОПЕС, разпоредбите на Х. се отнасят до … държавите-членки, единствено когато те прилагат правото на съюза. След като по настоящото дело наднационалният правен ред не се прилага, не се прилага и чл. 47 от Х., а искането за отправяне на преюдициално запитване е неоснователно.
Исковата молба, по която е било образувано гр.д. № 27052/ 2015 г. пред Софийски районен съд, е подадена на 19.05.2015 г. Касаторът е обосновал качеството си на кредитор по предявените с нея частични искове за суми от по 2 000 лв. с твърденията, че ответниците-физически лица като полицаи са извършили престъпления по служба и така незаконно са се намесили в гражданско-правен спор между ищеца и трето за процеса лице. Незаконните актове на полицаите са причина за понесени имуществени и неимуществени вреди за сумата 1 500 000 лв. Частичните искове са предявени и срещу Министерство на вътрешните работи на Република България, Областна дирекция на МВР – С. и Българската държава, представлявана от министъра на финансите. Разграничаване на претенциите за имуществени и неимуществени вреди няма, нито са изложени твърдения в какво конкретно се изразяват вредите, а предявените искове част от кое точно вземане представляват.
С молба от 29.06.2015 г. и преди да възникне процесуално правоотношение с ответниците, касаторът-ищец е заявил, че увеличава размера на частичните искове по образуваното гр.д. № 27052/ 2015 г. пред Софийски районен съд до сумата 5 100 лв., а тя е част от вземане в пълен размер 800 000 лв. Въпреки че преди да възникне процесуалното правоотношение с ответника (с връчването на препис от исковата молба), ищецът може да изменя иска без всякакви ограничения, в молбата от 29.06.2015 г. отново липсва конкретизация на имуществените от неимуществените вреди, нито е ясно предявените частични искове (в новозаявения размер от 5 100 лв.) част от кое точно вземане представляват.
По делото е приложена и искова молба от 05.05.2015 г., по която пред Софийския районен съд е образувано гр.д. № 24467/ 2015 г., а от нея се установява, че по-рано между същите страни, на същото основание и при същите твърдения ищецът вече е предявил частични искове за суми от по 2 000 лв.
В т. 3 от ТР № 3/ 22.04.2019 г. по тълк.д. № 3/ 2016 г. ОСГТК на ВКС прие, че не е налице процесуалната пречка по чл. 126 ГПК за допустимост на последващ частичен иск, когато между същите страни, на същото основание и за същото вземане е предявен частичен иск, по който по-рано заведеното дело е висящо, ако предявените частични искове се отнасят до различни части от вземането. В този случай производството по последващия частичен иск се спира на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК или двете дела трябва да бъдат съединени за разглеждането им в едно производство и постановяване на общо решение (чл. 215 ГПК). Производството по последващия частичен иск се прекратява на основание чл. 126 ГПК, само ако по по-рано заведеното висящо дело страните, основанието, а и предявената част от вземането са идентични. За изясняването на този въпрос, който произтича от изискванията на чл. 126, ал. 1 ГПК, е необходимо в първоначалната искова молба изрично да бъде посочено, че се претендира част от вземането, а в последващата искова молба да е конкретизирано дали в последващата искова молба претенцията е за същата или за друга част, или за остатъка от вземането.
Чл. 126, ал. 1 ГПК е изменен със ЗИДГПК с ДВ бр. 42/ 2018 г., а новият закон влезе в сила периода, в който касационното производство бе спряно на основание чл. 292 ГПК. Новият процесуален закон (пре)урежда и заварените правоотношения, а не е съобразена с него исковата молба по гр.д. № 27052/ 2015 г. пред Софийски районен съд.
Следователно в обжалваното определение, с което въззивният съд е прекратил производството на основание чл. 126 ГПК (в първоначалната редакция на текста), възприемайки идентичност в предмета на двете дела по частичните искове – настоящото и образуваното по-рано, противоречи и на т. 3 от цитираното тълкувателно решение. Изводът, за това какъв е предметът на настоящото – същата или друга част от вземането, различна от предявената по по-рано заведеното дело, не може да бъде направен. Първо, поради противоречието на исковата молба по гр.д. № 27052/ 2015 г. пред Софийски районен съд с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Претенциите за имуществени и неимуществени вреди са неконкретизирани, а след молбата от 29.06.2015 г. е заявено, че възлизат на общата сума 800 000 лв. Второ, поради липса на конкретизация, дали частичните искове по настоящото дело касаят друга, конкретна и различна от вече заявената част на вземанията за обезщетение (частичните искове за сумите от по 5 100 лв. е възможно да включват и предявените по по-рано заведеното дело частични искове, доколкото те са за суми от по 2 000 лв., а 5 100 лв. е по-голяма сума. От значение е и обстоятелството, че първоначално частичните искове и по гр.д. № 27052/ 2015 г. пред Софийски районен съд са били заявени в размерите от по 2 000 лв. (преди молбата от 29.06.2015 г.).
Следователно определението следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради обусловеността му от повдигнатия въпрос и противоречието с начина, по който въззивният съд му е отговорил, с т. 3 от цитираното тълкувателно решение. Налице са общото и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, към които препраща чл. 274, ал. 3 ГПК.
Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ, тълкувателните решения са задължителни за всички органи на съдебната власт. Това задължава настоящият състав на Върховния касационен съд да възприеме като свой отговора на въпроса, даден с т. 3 от ТР № 3/ 22.04.2019 г. по тълк.д. № 3/ 2016 г. ОСГТК на ВКС и го освобождава от задължението да излага собствени мотиви за него.
Касационната инстанция е длъжна да отмени определението и потвърденото с него разпореждане от 25.03.2016 г., неточно именувано от първостепенния съд „определение“, за връщане на исковата молба поради недопустимост на частичните искове по гр.д. № 27052/ 2015 г. на Софийски районен съд. Въззивният съд е констатирал пречката по чл. 126 ГПК, въпреки че исковата молба по частичните искове не е съобразена с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, а и с тези, които произтичат от чл. 126, ал. 1 ГПК в новото й съдържание.
При връщането на делото, първостепенният съд следва да постанови разпореждане, с което на основание чл. 129, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК да укаже на ищеца с молба с препис за ответниците да конкретизира частично заявените претенции за сумите от по 5 100 лв. част от кое точно вземане за обезщетение от неправомерните действия на полицейските служители представляват – за имуществени и/ или за неимуществени вреди, в какво се изразяват вредите и дали частичните искове по настоящото дело касаят друга част от вземането, различна от заявената по по-рано образуваното гр.д. № 24467/ 2015 г. на Софийски районен съд. В зависимост от изпълнението на дадените указания са следващите действия на първата инстанция. Ако нередовностите на исковата молба бъдат отстранени, тя е длъжна служебно да провери дали е приключило и с какъв акт по-рано образуваното гражданско дело, евентуално да съобрази силата на пресъдено нещо на постановеното по него решение, а и да прецени дали има компетентност да разгледа отнесения до него гражданско-правен спор, като го преценени според предвиденото в чл. 1 ЗОДОВ, включително дали физическите лица са надлежни ответници по частичните искове (чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ) и кой точно от останалите трима е процесуално легитимиран да представлява българската държава.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.д. № 31/ 2017 г. на Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. В. Н. ЕГН [ЕГН] да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 17371/ 14.07.2017 по ч.гр.д. № 6909/ 2016 г. в частта, с която Софийски градски съд е потвърдил разпореждането от 25.03.2016 г. за връщане на исковата молба по гр.д. № 27052/ 2015 г. на Софийски районен съд на основание чл. 126, ал. 1 ГПК (в първоначалната редакция).
ОТМЕНЯ възззивното определение в допуснатата до касационно обжалване част и потвърденото с него разпореждане от 25.03.2016 г. по гр. д. № 27052/ 2015 г. на Софийски районен съд.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, който е длъжен да постанови разпореждането по чл. 129, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК с посоченото по-горе съдържание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.