2
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 2484/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
гр.София, 26.02.2014 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 2484/2013 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], гр.Ст.З., подадена чрез процесуалния му представител адвокат Е.Е. от АК-Ст.З. срещу решението на Пловдивския апелативен съд № 98/20.02.2013 год., постановено по т.дело № 6/2013 год. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Старозагорския окръжен съд № 325/01.08.2012 год. по гр.дело № 305/2011 год., с което е осъден ответника касатор да заплати на [фирма], [населено място] сумата 43 898,76 лева – стойност на извършени СМР и лабораторни изпитания по фактури №№ 1489 и 1490 от 29.12.2008 год. ведно със законната лихва, както и обезщетение за забавено плащане в размер на 9 730,49 лева за периода до предявяване на иска, която претенция има акцесорен характер и е в зависимост от изхода на спора досежно главницата. Със същото решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от [фирма] насрещен иск за сумата 41 177,90 лева поради недоказаност, че са извършени твърдяните СМР, чиято стойност се претендира.
В касационната жалба се правят подробни оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди, че съдът се е произнесъл по съществени правни въпроси свързани с доказателствената сила на счетоводните документи и вписванията в счетоводните и търговски книги, които са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: Следва ли безкритично да се приема, че между две страни съществуват облигационни правоотношения единствено поради факта на осчетоводяване на една фактура? Следва ли да се счита ползуването на данъчен кредит от страна на ответника за достатъчно доказателство за прехвърляне собствеността на стока и приемане на същата. По отношение насрещния иск касаторът твърди наличие на основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, тъй като решението противоречи на практиката на ВКС и низовите съдилища, позовавайки се на приложените решения на ВКС и АС при Б..
Ответникът по касационната жалба [фирма],гр.Б. изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни. Претендира присъждане на направените от него съдебни разноски за касационното производство в размер на сумата 1 000 лева-адвокатско възнаграждение по представения към отговора му договор за правна защита и съдействие от 02.04.2013 год.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се прави с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск по чл.266 ЗЗД и е осъден ответника-касатор да заплати неизплатения остатък от цената на извършените СМР и лабораторни изпитания по издадените два броя данъчни фактури. Прието е, с оглед данните по делото, че между страните са възникнали валидни облигационни отношения по договор за изработка, че работата е извършена, което се установява от представените двустранно оформени приемно-предавателни протоколи и кантарни бележки за доставена асфалтова смес за ответника по изграждания обект в [населено място]. Прието е също, въз основа на неоспореното заключение на назначената по делото експертиза, че издадените две фактури са надлежно осчетоводени от ответника, включени са в съответната за месеца справка-декларация по ЗДДС, като е ползуван данъчен кредит върху цялата фактурирана цена и са извършени частични плащания. При тези данни е направен решаващият извод, че ответникът дължи неизплатения остатък от цената-предмет на иска. По отношение отхвърления насрещен иск двете съдебни инстанции са приели, че претенцията на касатора-ищец по този иск е неоснователна, тъй като по делото липсват доказателства за извършване на твърдяните СМР, чиято стойност той претендира. Отхвърлена е и евентуалната му претенция по чл.59 ЗЗД, тъй като не е доказан както факта на обогатяване от страна на [фирма], така и размера на обедняването на [фирма] по този иск.
При тези фактически данни настоящият съдебен състав намира за неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отговорът на поставените въпроси относно доказателствената сила на счетоводните документи и вписванията в счетоводните и търговски книги се съдържа в разпоредбите на чл.182 ГПК и чл.55 ТЗ. Те се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед останалите доказателства по конкретното дело, в който смисъл е и постоянната и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в решенията по т.дело № 260/2010 год. на ТК, ІІ т.о.; т.дело № 264/2010 год. на ТК, І т.о.; т.дело № 454/2008 год. на ТК, ІІ т.о.; т.дело № 593/2009 год. на ТК, ІІ т.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК, които съгласно ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС са задължителни за долустоящите съдебни инстанции. Така например, в отговор на същия поставен въпрос в р.№ 20/25.03.2013 год. по т.дело № 206/2012 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. изрично е прието, че вписването на фактурата в дневниците за продажби на продавача и купувача, както и отразяването на стойността й в справките-декларации по ЗДДС и ползуването на данъчен кредит във връзка с нея, са обстоятелства релевантни за установяване възникването на облигационното правоотношение, по повод на което е била съставена и представлява индиция за постигнато между съконтрахентите взаимно съгласие плащането на цената да се извърши безкасово по банков път – р.№ 216/06.03.2013 год. по т.дело № 882/2011 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Въззивният съд по настоящото дело се е съобразил с цитираната съдебна практика и след като е извършил преценка на събраните доказателства е достигнал до извода, че ответникът по първоначалния иск дължи неизплатения остатък по процесните две фактури. Тази суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност и твърденията му за погрешни крайни изводи представляват касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Не са налице и твърдяните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по отношение на отхвърления с потвърденото от апелативния съд съдебно решение насрещен иск. Представеното с касационната жалба р.№ 1442/23.12.2003 год. по гр.дело № 411/2003 год. на ВКС, освен че е неотносимо, тъй като касае наемни правоотношения, е постановено при действието на отменения ГПК от 1952 год. и не представлява задължителна съдебна практика на ВКС с оглед указанията дадени в т.2 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Неоснователно е позоваването и на т.2 от чл.280, ал.1 ГПК, тъй като съгласно т.3 от цитираното Тълкувателно решение, посочената хипотеза на противоречива съдебна практика има предвид влезли в сила решения по граждански и търговски дела на съдилищата, а не противоречие с решение по арбитражни, административни или др.дела, каквото в случая е представеното арбитражно решение по м.а.д.№ 17/2001 год. на Арбитражния съд при Б..
При този изход на делото в полза на ответника по касация следва да му бъдат присъдени поисканите и направени от него съдебни разноски в размер на сумата 1 000 лева, представляваща заплатения адвокатски хонорар по представения към отговора му на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 02.04.2013 год.
По изложените съображения съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд № 98/20.02.2013 год., постановено по т.дело № 6/2013 год.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище [населено място], Зона „Голеш” да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище [населено място], [улица] сумата 1 000/хиляда/лева съдебни разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ