О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
София, 27.02.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 12.12.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3019/2018 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№63258/08.06.2018г.,подадена от П. В. Х.,чрез пълномощника му адвокат Д. К.,против решение №1986/28.03.2018г. на Софийски градски съд,ІІІ въззивен състав,постановено по в.гр.д.№6776/2017г.,с което се обезсилва като недопустимо решение от 17.01.2016г. по гр.д.№5935/2016г. по описа на Софийски районен съд,47 състав,и се прекратява производството по предявеният от ищеца П. В. Х. иск с правно основание член 124,ал.1 ГПК,против Р. В. Х.,за това,че ищецът е придобил по давност ограничено пожизнено право на ползване върху две стаи от апартамент,находящ се в [населено място],М. 3,[жилищен адрес]както и общо ползване със собственика на имота на кухнята,североизточните помещения и избените помещения,като недопустимо.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответницата по касационната жалба Р. В. Х.,чрез пълномощника си адвокат А.М.,в депозирания по делото писмен отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна,като претендира присъждане на разноски за настоящата касационна инстанция.
С решаващите си мотиви,въззивният съд отчитайки задължението да следи служебно за допустимостта на обжалваното решение,включително за допустимостта на предявения иск, с оглед наведените в исковата молба факти относно предмета на правния спор,е отбелязъл,че вещното право на ползване по правния си характер е ограничено вещно право,което се придобива и пътят за неговата съдебна защита е аналогичен на това на правото на собственост.В тази връзка,съдът е приел,че за да е допустим един иск за придобиване на вещно право на ползване по давност,той следва да отговаря на критериите за допустимост на всеки друг вещен иск,на първо място-следва да сочи годен предмет на защита.Съдът е стигнал до извода,че след като процесните помещения не представляват годен обект за упражняване на самостоятелно владение и не могат да бъдат годен обект на прехвърлителна сделка или придобиване по давност,поради това,че не отговарят на изискванията ,които специалният закон поставя-член 202 и член 203 ЗУТ.,то липсата на годен,самостоятелен обект на правна защита се явява абсолютна процесуална пречка за допустимостта на предявения установителен иск и същият е недопустим,поради което образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване,приложено към касационната жалба,касаторът твърди,че са налице предпоставките на член 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК и ал.2 на член 280 ГПК.
Във връзка с наличието на предвиденото в член 280,ал.1,т.1 ГПК,касаторът заявява/цитирам/:
„1.Основният материално правен въпрос,включен в предмета на делото е:може ли част от апартамент/жилище/,необособена като самостоятелен обект по смисъла на ЗУТ,да бъде обект на упражняване на самостоятелно владение и респективно годен обект за придобиване на самостоятелно вещно право на ползване по давност?”,който според касатора е разрешен в противоречие с постановеното решение по реда на член 290 ГПК по гр.д.№303/2009г. по описа на ВКС,Іго.
Видно от изложеното с решаващите мотиви на въззивното решение,така формулираният от касатора правен въпрос е неотносим към цитирана от касатора практика.В настоящия случай преценката на съда,обусловила правните му изводи е относно допустимостта на заявената ищцова претенция,а не е свързана с въпросите за основателността на иска.Посочената от касатора съдебна практика е неотносима,тъй като се отнася до заявена претенция, във връзка с учредено право на ползване,по силата на цитирания нотариален акт и възможността да се придобие вещно право по давност,за което съдът е приел,че зависи от упражняваните действия върху имота.
В точка втора от изложението си касаторът посочва,че са налице предпоставките по член 280,ал.1,т.3 от ГПК по същия правен въпрос, формулиран в точка първа от изложението му, във връзка с твърденията му за разрешаване на същия в противоречие с практиката на ВКС.Наред с това, и при тази хипотеза,в тази точка от изложението си,касаторът отново се позовава на съдебна практика на ВКС-решения,постановени по реда на член 290 ГПК.Тези решения обаче също са неотносими към приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,тъй като разрешените в посочените решения правни въпроси са свързани с възможността за придобиване правота на собственост по давност върху обекти,които са прилежащи към основните обекти,притежавани в режим на етажна собственост,каквато фактическа обстановка не е налице по настоящия спор.
Ето защо,не е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК,която според приетото в т.4 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК-правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за точното прилагане на закона за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни и противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена,предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени,каквито аргументи липсват в изложението на касатора.
В точка трета от изложението,касаторът заявява,че е налице хипотезата на член 280,ал.2,предл. последно,ГПК:когато е налице очевидна неправилност.
Касационният съд намира,че липсва посоченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Като квалифицирана форма на неправилност,очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона,или явна необоснованост,довели до постановяване на неправилен,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт/постановен „contra legem”,когато законът е приложен в неговия обратен,противоположен смисъл или „extra legem”,когато е приложено несъществуваща или отменена правна норма/.В случая не е налице нито една от хипотезите,които предполагат очевидната неправилност на въззивното решение-значимо нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.
На ответницата по касационната жалба Р. В. Х. следва да се присъдят направените в касационната инстанция,разноски по делото в размер на 500 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения списък за разноските по член 80 ГПК и договора за правна защита и съдействие от 22.06.2018г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1986/28.03.2018г. на Софийски градски съд,гражданско отделение,ІІІ В въззивен състав,постановено по в.гр.д.№6776/2017г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА П. В. Х. да заплати на Р. В. Х. сумата от 500 лева/,петстотин лева/разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: