О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
София, 28.01.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 104 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по повод подадена касационна жалба от С. И. Г. срещу решение № 1520 от 9.07.15г.по в.гр.дело № 2049/15г.на Софийския апелативен съд,12 състав в отхвърлителната му част.В приложеното изложение жалбоподателят счита,че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:1.допуска ли законът и задължителната практика на ВКС размерът на обезщетението за неимуществени вреди да се определя чрез отчитането на отрицателни факти,незаявени с исковата молба – липсата на: задържане под стража като мярка за неотклонение; влошаване на здравословното състояние на ищеца; публично разгласяване на процеса чрез пресата; 2.длъжен ли е съдът да съобрази всички обективни фактори,относими към интензитета на негативните преживявания на ищеца или да избере и обсъди само някои от тях; 3.носи ли съдът,постановил оправдателна присъда гражданска отговорност за бездействие по надлежно заявена процедура по чл.239а НПК.
Решението е обжалвано и от Софийска апелативна прокуратура в осъдителната част.Поддържа се наличието на основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допустимост на касационното обжалване по въпроса за прилагане на принципа за справедливост при определяне на обезщетението на неимуществени вреди съгласно чл.52 ЗЗД .Приложена е практика на ВКС.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна,че на 10.02.98г.ищецът С. Г. е привлечен като обвиняем от Столична следствена служба за това,че в съучастие като съизвършител със С. Н. и др.лица чрез използване на документи с невярно съдържание,на неистински и преправени документи са получили без правно основание чуждо имущество – данъчен кредит в размер на над 500 000 000 неденоминирани лв, като нарушението е в особено големи размери и представлява особено тежък случай – престъпление по чл.212 ал.4 НК.Наложена му е мярка за неотклонение „парична гаранция”в размер на 1 000 000 неденоминирани лв,която той внесъл на 17.02.98г.За защитата в наказателното производство е заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 500 000 неденоминирани лв.С влязла в сила на 18.06.2008г.присъда № 4/2.06.08г.по нохд № 253/07г.на СРС,НК,8 –ми състав Г. е обявен за невиновен.Наказателното преследване срещу Г. е продължило около 10 г.и 4 м.Относно търпените от него неимуществени вреди пред първата инстанция са разпитани свидетели.
При тези данни по делото въззивният съд е приел,че са налице предпоставките на чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ/отм./ за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБългария за претърпените от ищеца вреди от всички действия,свързани с наказателното му преследване,които не са довели до осъдителна присъда,но не и за СГС,който не отговаря за незаконността на повдигнатите обвинения.При определяне размера на обезщетението въззивният съд е взел предвид продължителността на наказателното производство,през което време ищецът е изживял стрес и силни негативни емоции,които са пряка и непосредствена последица от обвинението,както и обстоятелствата,че през този период няма постановена мярка за неотклонение „задържане под стража”,няма данни за влошаване на здравословното му състояние,нито че процесът е публично разгласен чрез медиите,с което да е уронен авторитета му.Счел е,че сумата от 8 000 лв е достатъчна да репарира търпяните от него вреди от неимуществен характер.Присъдено е и обезщетение за имуществени вреди – 500 лв за адвокатска защита по наказателното дело.По отношение на претенцията за вреди,изразяващи се в пропуснати лихви върху внесената парична гаранция по мярката за неотклонение, съдът е приел,че същата е недоказана.
ПО ЖАЛБАТА НА С. Г.:
Настоящият състав приема ,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.Първите два въпроса,формулирани от жалбоподателя Г.,се свеждат до критериите,по които се определя размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост.В постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС: решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 1650/2009 г. на ІІІ г.о; решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 1381/2009 г. на ІV г.о.; решение от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1273/2009 г. на ІІІ г.о.; решение № от 6.04.2011 г. по гр.д. № 951/2010 г. на ІІІ г.о.; решение № 149 от 2.05.11г.по гр.дело № 574/10г.на ІІІ г.о. е прието, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и дългия несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване, характера на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Даденото разрешение е съобразено от въззивния съд в обжалваното решение.
Въпросът: носи ли съдът,постановил оправдателна присъда гражданска отговорност за бездействие по надлежно заявена процедура по чл.239а НПК, също не е разрешен в отклонение от задължителната практика.В Тълкувателно решение № 5/2013г.на ОСГК на ВКС е прието,че съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл.2 ЗОДОВ/ред.преди ЗИД на ЗОДОВ – ДВ,бр.38 от 18.05.2012г./само в случаите по ал.1 т.4 и т.5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки,когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка,когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно.Разглежданата хипотеза не е такава,поради което в съотвествие със задължителната практика въззивният съд е отхвърлил иска против Софийски градски съд.
ПО ЖАЛБАТА НА СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА:
В разглеждания случай не са налице основанията за допускане по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.Въпросът относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,е от значение за изхода на спора,но не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС,в т.ч.ППВС № 4/68г.и ТР № 3/04.на ОСГК на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението въззивният съд е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.Приложените съдебни решения са относими доколкото са по приложението на чл.2 ЗОДОВ и на чл.52 ЗЗД,но са постановени по конкретни казуси при различна фактическа обстановка,поради което не могат да обусловят приложението на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.Както бе посочено по-горе, пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.Доколкото съдът се е съобразил с изискването за конкретна преценка на събраните по делото доказателства при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и по двете касационни жалби.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1520 от 9.07.15г.,постановено по в. гр.дело № 2049/15г.на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.